forum.globcom.net Форуми forum.globcom.net
ФОРУМ
 
 AlbumAlbum Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори   ТърсенеТърсене   ПотребителиПотребители   Потребителски групиПотребителски групи  AlbumAlbum   Регистрирайте сеРегистрирайте се 
 ПрофилПрофил   Влезте, за да видите съобщенията сиВлезте, за да видите съобщенията си   ВходВход 

"Проклятието на тигъра" от Колийн Хоук

 
Създайте нова тема   Напишете отговор    forum.globcom.net Форуми -> Литература
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
Stormy11
Вчера си купих компютър
Вчера си купих компютър


Регистриран на: 24 Ное 2014
Мнения: 1
Общо думи: 1,295

МнениеПуснато на: Пон Ное 24, 2014 9:27 pm    Заглавие: "Проклятието на тигъра" от Колийн Хоук Отговорете с цитат

Свежа глътчица въздух в янг адълт литературата... Smile




Страст. Съдба. Преданост.
Бихте ли рискували всичко, за да промените съдбата си?

Последното, което Келси Хейс си е представяла, че ще прави това лято, е да се впусне да разваля тристагодишно индийско проклятие. Заедно със загадъчен бял тигър на име Рен. Из половината свят. Точно това се случва обаче. Изправена лице в лице с тъмни сили, мощна магия и мистични светове, където нищо не е каквото изглежда, Келси рискува всичко, за да изпълни древно пророчество, което ще развали проклятието завинаги.


Отзиви:

„Проклятието на тигъра” е вълнуващият първи том в епична смесица от фентъзи и романс, която ще ви остави без дъх и копнеещи за още.

„Бях погълната от сладката романтика и вълнуващите приключения. Само в рамките на няколко страници се улових да ликувам, да пищя и да си гриза ноктите. Накратко - беше магическо!” – Бека Фицпатрик

“С екзотичните си пейзажи, древно индийско проклятие, преобразяващ се тигър и едно смело момиче, тази поредица омагьоса всички ни.” – Бенджамин Руби

“По завлядяващ начин Колийн преплита индийската култура, мистицизъм и приказни нюанси в наситена с екшън любовна история. А освен екшъна, тук има история, поезия, романтика, магия – всички елементи на първокласното четиво. Великолепна сага!” – RT Book Revew

“Спиращи дъха приключения, на които дори Стивън Спилбърг би завидял. Наситени с опасности, свръхестествени сили, непознати и неочаквани създания...и любов под палмата.” – Kirkus


И началото:


ПРОКЛЯТИЕТО

ПЛЕННИКЪТ СТОЕШЕ с вързани отпред ръце, уморен, пребит и мръсен, но с гордо изправен гръб, както подобава на наследник на индийска владетелска династия. Похитителят му, Локеш, го наблюдаваше надменно от украсен с пищна резба, позлатен трон. Високи бели колони се възправяха като стражи из стаята. Дори най-лек полъх от ветреца на джунглата не проникваше през прозрачните драперии. Единственото, което пленникът чуваше, бе равномерното звънтене на обсипаните със скъпоценни камъни пръстени на Локеш по облегалката на златния стол. Локеш гледаше надолу, с очи, толкова презрително и тържествуващо присвити, че бяха като цепки.
Пленникът бе принцът на индийско кралство, наречено Муджулааин. Технически, настоящата му титла бе Принц и Върховен закрилник на Империята Муджулааин, но той все още предпочиташе да мисли за себе си просто като за син на баща си.
Това, че Локеш, раджата на малко съседно кралство, наречено Бхреенам, бе успял да отвлече принца, не бе толкова шокиращо, колкото фактът кой седеше до Локеш: Йесубай, дъщеря на раджата и годеница на принца, и по-младият брат на принца, Кишан. Пленникът огледа изучаващо и тримата, но единствено Локеш отвърна на решителния му поглед. Под ризата си принцът усещаше хладния допир на каменния си амулет, а в тялото му бушуваше гняв.
Пленникът проговори пръв, като се помъчи в гласа му да не проличи колко предаден се чувства.
– Защо ти – моят бъдещ баща – се отнесе към мен така... негостоприемно?
Небрежно, почти с безразличие, Локеш залепи на лицето си нагла усмивка:
– Скъпи ми принце, ти имаш нещо, което желая.
– Нищо, което би могъл да искаш, не може да оправдае това. Та нима нашите кралства няма да бъдат съединени? Всичко, което имам, бе на твое разположение. Трябваше само да попиташ. Защо стори това?
Локеш разтри челюстта си, а очите му заблестяха.
– Плановете се променят. Изглежда, брат ти би искал да вземе дъщеря ми за своя невеста. Обеща ми известна отплата,
ако му помогна да постигне тази цел.
Принцът насочи вниманието си към Йесубай, която с пламнали бузи сведе глава в смирена поза. Уговорената му женитба
с Йесубай трябваше да сложи началото на ера на мир между двете владения. През последните четири месеца той бе отсъствал, надзиравайки военни операции в далечния край на империята, и бе оставил брат си да наглежда кралството.Предполагам, че Кишан е наглеждал не само кралството.
Пленникът закрачи безстрашно напред, погледна Локеш в лицето и извика:
– Ти заблуди всички ни. Ти си като свита на кълбо кобра, която се крие в кошницата си, в очакване на подходящия мо-
мент, за да нападне.
Той плъзна поглед по-нашироко, за да обхване с него брат си и годеницата си.
– Нима не виждате? Вашите постъпки освободиха змията и сме ухапани. Сега неговата отрова тече в кръвта ни, разрушавайки всичко.
Локеш се изсмя презрително и заговори:
– Ако се съгласиш да предадеш своята част от Амулета на Дамон, може и да ме убедиш да те оставя да живееш.
– Да живея? Мислех, че се опитваме да се разберем за годеницата ми.
– Боя се, че правата ти на годеник бяха узурпирани. Може би не съм бил ясен. Брат ти ще получи Йесубай.
Пленникът стисна челюст и каза простичко:
– Армиите на баща ми ще те унищожат, ако ме убиеш.
Локеш се засмя:
– Той със сигурност не би унищожил новото семейство на Кишан. Просто ще спечелим на наша страна скъпия ти баща и ще му кажем, че си станал жертва на нещастен случай.
Той поглади късата си, боядисана в краищата брада, после поясни:
– Естествено, разбираш, че дори да те оставя жив, ще управлявам и двете кралства. – Локеш се усмихна. – Опълчиш ли
ми се, ще сваля насила твоята част от амулета.
Кишан се наведе към Локеш и възрази:
– Мислех, че имаме споразумение. Доведох брат си при теб, само защото ти се закле, че няма да го убиеш! Само да вземеш амулета. Това е всичко.
Локеш изстреля ръка напред бързо като змия и сграбчи китката на Кишан:
– Досега трябваше да си научил, че вземам, каквото поискам. Ако предпочиташ гледката от мястото, където стои брат ти, ще съм щастлив да удовлетворя желанието ти.
Кишан се раздвижи в стола си, но не проговори.
Локеш продължи:
– Не? Много добре, вече поправих предишната ни уговорка. Брат ти ще бъде убит, ако не се съгласи с моите желания, а ти никога няма да се ожениш за дъщеря ми, освен ако също не ми предадеш своята част от амулета. Тази тайно сключена уговорка между нас може лесно да бъде анулирана и аз мога да уредя Йесубай да се омъжи за друг мъж – мъж по мой избор. Може би някой стар султан ще поохлади кръвта й. Ако искаш да останеш близо до Йесубай, ще се научиш да бъдеш покорен.
Локеш стисна китката на Кишан, докато тя изпука силно. Кишан не реагира.
Като сгъна и разгъна пръсти и бавно завъртя китката си, той се облегна назад в стола, вдигна ръка да докосне гравираното парче от амулета, скрито под ризата му, и погледна брат си в очите. Неизречено послание премина между тях.

БРАТЯТА ЩЯХА ДА СЕ ОПРАВЯТ един с друг по-късно, но действията на Локеш означаваха война, а делата и нуждите на кралството бяха най-важни и за двамата.
Вълна от гняв заля Локеш, запулсира в слепоочието му и се настани зад черните му, змийски очи. Същите тези очи огледаха подробно лицето на пленника, проучваха го, опитваха се да открият слабост. Разгневен дотолкова, че бе готов да действа, Локеш скочи на крака:
– Така да бъде!
Измъкна от робата си лъскав нож с украсена със скъпоценни камъни ръкохватка и грубо дръпна нагоре ръкава на вече
мръсната, някога бяла бродирана горна дреха на пленника. Въжетата се усукаха около китките му и той изпъшка от болка, когато Локеш прокара ножа през ръката му. Разрезът беше достатъчно дълбок, че от него да бликне капка кръв, да потече по ръба и да капне на мозаечния под.
Локеш откъсна дървения талисман, който висеше на врата му, и го постави под ръката на пленника. От ножа по талисмана закапа кръв и гравираният символ засия в огненочервено, преди да запулсира с неестествена бяла светлина.
Светлината се стрелна към принца и сякаш търсещи опипом пръсти пронизаха гърдите му и с нокти си проправиха път
из тялото му. Макар и силен, пленникът не бе подготвен за болката. Извика, когато тялото му внезапно пламна от остра горещина, и падна на пода.
Посегна с ръце да се закрепи, но успя само да подраска немощно по студената, бяла мозайка на пода. Принцът гледаше
безпомощно как Йесубай и брат му нападнаха Локеш, който свирепо отблъсна назад и двамата. Йесубай падна на земята и удари силно главата си в подиума. Принцът долавяше, че брат му е наблизо, сломен от скръб, докато животът изтичаше от отпуснатото тяло на Йесубай. После не усещаше нищо освен болката...
[/i]
_________________
"Time for a little Rebellion."
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
[ IP : Logged ]
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор    forum.globcom.net Форуми -> Литература Часовете са според зоната GMT + 2 Часа
Страница 1 от 1

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Translation by: Boby Dimitrov