forum.globcom.net

[nesus]

Погледна ръцете си, на всяка от тях личаха по няколко белега. Дълбоки и светли, белези на не повече от година, както и такива слели се с цвета на кожата. Всеки от тях имаше история, за всеки беше изливала река от сълзи, всеки белег бе една нещастна любов. Всеки път когато посягаше към ножа знаеше колко точно ще боли, но го правеше защото с всяка загубена любов си мислеше, че трябва да завърши и живота си. Но сега всичко беше различно, вече знаеше какво е истинска любов, знаеше и какво значи да я загубиш безвъзвртано…
От очите и се откъсна сълза и пое бавно пътя си, последва я още една, и още една... ПОредната река от сълзи се откъсна от душата й, но този път пътя и не свърши в чашата с алкохол, нито в леглото, този път тя достигна предназначението си. Капка след капка сълзите обливаха плоча от черен мрамор, на която пишеше:
“Тук завърши краткия живот на...”
Правата и коса се развя от вятъра, а сълзите промениха посоката си, вече обливаха ръцете й, покрити с белези. Този път щеше да е последния и те отново щяха да са отново заедно.
Погледна към небето, а спомените й я отнесоха в дните когато се запознаха, когато бяха щастливи, когато излизаха всяка вечер, за да гледат звездите, а той и показваше съзвездията. Потърси луната и я видя да залязва зад планините и тя като душата й бе облята в сълзи, кърваво червена, пълзяща по пътя си, един и същ от незапомнени времена. Очите и не можеха да се отделят от кърваво червеното сияние...
Лекия полъх на вятъра завърна витаещото и съзнание, погледа и потърси ножа... С грациозно движение го прекара през треперещите си ръце... Този път болката не беше така силна... Мислите се устремиха назад в миналото, търсейки неговия образ. Постепенно губеше сили, но продължаваше да стои права, докато един повей на вятъра не я събори. Облегна се уморено на плочата и се загледа в снимката му, докато погледа й не се замъгли, някакво движение привлече вниманието й, безсилно отправи поглед на там, за да види кръвта изтичаща от собствните и ръце, капка по капка...
_________________
Боже, благослови ме да не бъда утешаван, а да утешавам; не да бъда разбиран, а да разбирам; не да бъда обичан, а да обичам – защото давайки, получаваме; защото като прощаваме, биваме опростени; и умирайки се раждаме за вечен живот.
http://photo-forum.net/index.php?APP_ACTION=USER_IMAGES&USER_ID=20465

[franky]

оле...(((((((((((((((((((((((((((((((((((((((
_________________

[PokePkaTa]

Ааааа ... това е ...
_________________
Никога не се бори със свиня, накрая и двамата ще сте в лайна, но на нея ще й е хубаво...

П.П. - Продължавате да сте смешни...

[frina]

красиво и толково тъжно!

_________________
Но ето, че в очите ми препуска време
и ето, че съм влюбен и съм стон.
И мога с дланите си да хвана вятър,
и мога да се смея и тъжа.

[y-project]

[CkoT]

в тоя форум всички ли са песимисти.Кви са тея разкази тъжни?...то вярно че най-хубавите са най тъжни,ма....
_________________
You can never get enough of what you don't need to make you happy.

[delfy]

[axel]

по яко нещо наистина не сам чел просто е върха вярно тажно но пак красиво

[Brutalnia]

Аве кво ви става ве хора любов нема и да циврите се тая
_________________
BRUTALITY IS MY REALITY

[nesus]

Brutalnia, това, че ти не си я изпитал не означава, че я няма
_________________
Боже, благослови ме да не бъда утешаван, а да утешавам; не да бъда разбиран, а да разбирам; не да бъда обичан, а да обичам – защото давайки, получаваме; защото като прощаваме, биваме опростени; и умирайки се раждаме за вечен живот.
http://photo-forum.net/index.php?APP_ACTION=USER_IMAGES&USER_ID=20465

[_V!c7oR_]

[IZVERGA]

[neighbour]

[y-project]

[kiki]

Поредната красива история.....
Е тая може би вече наистина ме разчуства.
_________________
...пънко нема умре и нафинг елс медърс.