forum.globcom.net Форуми forum.globcom.net
ФОРУМ
 
 AlbumAlbum Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори   ТърсенеТърсене   ПотребителиПотребители   Потребителски групиПотребителски групи  AlbumAlbum   Регистрирайте сеРегистрирайте се 
 ПрофилПрофил   Влезте, за да видите съобщенията сиВлезте, за да видите съобщенията си   ВходВход 

НАТО

 
Създайте нова тема   Напишете отговор    forum.globcom.net Форуми -> Литература
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
ShortY
Не е лесно !
Не е лесно !


Регистриран на: 30 Сеп 2003
Мнения: 5275
Общо думи: 39,616
Местожителство: St.Louis

МнениеПуснато на: Сря Юни 15, 2005 7:13 am    Заглавие: НАТО Отговорете с цитат

някой може ли да даде някаква информация ..... кога е създадено ...членови и сякакфи такива бози Smile ПЛССС аз търся в нет-а ама ше видим ко ще намерим
_________________
По-добре известен пияница отколкото анонимен алкохолик!
На сиромах човек и половин пу*ка му стига.
Hanging from the Arch Bitch!!!!! haha
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
[ IP : Logged ]
Sauron
Не е лесно !
Не е лесно !


Регистриран на: 24 Мар 2005
Мнения: 148
Общо думи: 922

МнениеПуснато на: Сря Юни 15, 2005 8:39 am    Заглавие: Отговорете с цитат

НАТО. История создания

Берлин, 1945 г. На ещё тёплых руинах полуразрушенной Европы, казалось, что войны не будет никогда. До начала новой конфронтации оставалось 4 года. На состоявшийся с 4 по 11 февраля ялтинской конференции Черчиль и Рузвельт отдали Сталину половину Европы, фактически признав его право решать судьбы народов освобождённых красной армией. Англия и США осознали свою ошибку лишь тогда, когда Сталин захотел большего и конфронтация стала неизбежна. Разумеется, политики понимали, что с окончанием Второй мировой войны основной вопрос “Кто будет управлять миром?” и “Какая система эффективнее?” не решён и решаться он будет все последующие годы. Выяснилось, что бывшие союзники совершенно по разному представляют себе принципы организации жизни в Европе.

26 июня 1945 г. в Сан-Франциско представителями 51-ой страны был подписан Устав Организация Объединённых Наций. Целью ООН стало поддержание мира и безопасности, исходя из принципов, которые позже получили название принципов мирного сосуществования. В отличие от евро-центристской Лиги Наций (1919-1939 гг.) ООН стала поистине всемирной организацией. В Статье 51 Устава ООН устанавливается неотъемлемое право независимых государств на индивидуальную и коллективную оборону. Вскоре этот Устав обеспечит правовую базу для создания будущего Североатлантического альянса.

5 июня 1947 г. Маршал изложил в Гарварде основные направления экономического плана, призванного “помочь европейцам снова обрести экономическое здоровье, без которого невозможны ни стабильность, ни мир”. К началу 1948 г. европейцы откликнулись на содержавшиеся в плане Маршалла предложения по оказанию широкомасштабной помощи, выдвинув дополняющие их планы самостоятельного развития и взаимопомощи. От самых истоков европейской интеграции, сразу после окончания войны, политические деятели и руководители европейских стран начали продвигать идею оборонно-политического союза в Западной Европе.
Целый ряд тревожных политических событий в 1947-1949 гг. ещё больше обострил обстановку. К ним относятся прямые угрозы суверенитету Норвегии, Греции, Турции и других западноевропейских стран, а также переворот в Чехословакии. В июне 1948 г. Советский Союз блокировал доступ союзников в разделённый на оккупационные зоны Берлин, что привело к использованию союзниками Берлинского воздушного моста для доставки гуманитарных грузов транспортными самолётами.
Стало очевидно, что призывами к соблюдению Советским Союзом устава ООН и международных договорённостей, достигнутых в конце войны, не удастся гарантировать национального суверенитета и независимости демократических государств, столкнувшихся с угрозой внешней агрессии или внутренней подрывной деятельности. Введение недемократических форм правления и подавление активной оппозиции, попрание основных прав человека, гражданских прав и свобод во многих странах Центральной и Восточной Европы, а также сохранение и наращивание Советским Союзом своего собственного военного устройства, вызывали новые опасения со стороны Европейцев.

Подписанием в марте 1948 г. Брюссельского договора пять западноевропейских стран - Бельгия, Люксембург, Нидерланды, Соединённое Королевство и Франции - решительно продемонстрировали своё намерение создать общую систему обороны и укрепить свои связи таким образом, чтобы иметь возможность противостоять идеологической и военной угрозе своей безопасности.

Затем последовали переговоры с Соединёнными Штатами и Канадой по вопросу о создании Североатлантического альянса, основанного на гарантиях безопасности и взаимных обязательствах между Европой и северной Америкой. Державы, подписавшие Брюссельский договор, предложили Дании, Исландии, Италии, Норвегии и Португалии стать участниками этого процесса. Упомянутые переговоры завершились подписанием 4 апреля 1949 г. Североатлантического договора, вводящего в действие систему общей безопасности, основанной на партнёрстве указанных 12 стран. В 1952 г. к указанному договору присоединились Греция и Турция. Федеративная Республика Германия в 1955 г. и Испания в 1982 г. вступили в альянс.

Варшавский договор будет создан позднее (в мае 1955 г.). В августе 1949 года СССР, вслед за США, создал и испытал свою ядерную бомбу. Новый 50-тый год мир встретил фактически расколовшись на две части. Два Берлина, две Германии, ГДР и ФРГ, на долгие десятилетия стали символом этого противостояния.
В конце марта 1953 г. в ряде стран Восточной Европы обозначились признаки массового недовольства. Прошли забастовки и демонстрации в Чехословакии, обострилась ситуация в Венгрии. Наиболее серьёзные выступления прошли в июне 1953 г. в ГДР, где забастовки и демонстрации, вызванные ухудшением уровня жизни населения, привели страну на грань всеобщей забастовки. Рабочие выступления были подавлены полицией ГДР.

В июне 1953 г. Советский Союз одобрил нападение Северной Кореи на Южную, что побудило Североатлантический альянс на адекватное реагирование. Опасаясь, что Корейская война является прелюдией к советскому нападению на Западную Германию, лидеры стран-членов НАТО трансформировали альянс в военную организацию с единой командной структурой и образовали верховное главнокомандование объединёнными вооружёнными силами (ОВС) в Европе и на Атлантике.

После принятия ФРГ в НАТО в противовес этому блоку 14 июня 1955 г. была создана Организация Варшавского Договора (ОВД) как военно-политическое объединение всех соцстран Восточной Европы, кроме Югославии.
Но Западная Европа не хотела быть заложницей, нейтральной полосой в противостоянии между СССР и США. Поэтому в октябре 1956 г. Венгрия поставила СССР в известность о желании выйти из Варшавского договора и объявить о нейтральной позиции по отношению как к Востоку, так и к Западу. В ответ на это 31 октября Советский Союз вёл свои танки в Будапешт. Ввод танков явился грубым вмешательством СССР. На улицах разгорелись бои, в ходе которых погибло много граждан Венгрии. 5 ноября все выступления за демократические свободы были жёстко подавлены советскими войсками. Руководство СССР было готово применить вооружённую силу и для наведения “порядка” в Польше, где в том же году проходили народные волнения. Но здесь удалось снизить накал страстей мирными средствами.

Особую позицию в “социалистическом лагере” заняла Румыния, которая больше других стран Восточной Европы испытала потребность в национальном утверждении. В 1958 г. она добилась вывода советских войск со своей территории и отказала поддерживать дйствия руководства СССР. Всё это свидетельствовало о начале раскола “социалистического лагеря”.

В 1959 г. вновь разразился Берлинский кризис. И тогда восточногерманские войска 12 августа 1961 г. возвели в одну ночь стену вокруг Западного Берлина и установили контрольно-пропускные пункты на границе. Строительство стены вызвало ещё большее напряжение, что повлекло за собой массовый исход людей из советского сектора Берлина. Вскоре у Бранденбургских ворот, у главных пропускных пунктов, сконцентрировались советские и американские танки. Советско-американское танковое противостояние закончилось отводом советских танков от командно-пропускных пунктов.

Развёртывание на Кубе советских наступательных ракет в следующем году стало событием, которое едва не разожгло глобальную катастрофу. Вывод советских ракет с Кубы , американских - из Турции и обязательство США не пребегать к каким-либо действиям против Кубы позволили предотвратить конфликт.
Европу в середине 60-ых захлестнули антивоенные демонстрации. 21 августа 1968 г. Советский Союз ввёл свои танки в Прагу “пражская весна”, это была агрессивная акция против суверенной страны. В этот день мир вступил в новую историческую эпоху крушения советской идеологии, эпоху окончательного заката СССР. Правительства быстро забывают свои ошибки, но у народов долгая память. В Венгрии и Чехословакии выросло несколько поколений твёрдо знающих, что от СССР исходит угроза. В 1981 г. Польша избежала национального унижения быть наказанной за желание свободы, за поиск собственного мирового пути.

После того, как 1 сентября 1983 г. советские истребители сбили самолёт “Боинг” южнокорейской авиакомпании с 269 пассажирами на борту, мировое общественное мнение отвернулось от СССР. Внешняя политика Советского Союза зашла в тупик.
Ни Америка, ни Европа не ожидали быстрого взрыва коммунистической системы изнутри. Вместе с остальным миром НАТО оказалась совершенно не готовой к столь стремительному развитию событий – от свободных выборов в Польше и открытых границ в Венгрии до разрушения ноября 1989 г. Берлинской стены, рождение объединённой Германии и последующего окончания “холодной войны”. Развал социалистической системы в Восточной Европе неизбежно привёл к прекращению в 1991 г. деятельности Организации Варшавского Договора.

Крах коммунизма позволил союзникам планировать новый мировой порядок. Но одновременно он открыл дорогу к новым региональным и этническим конфликтам в расколотом Советском союзе и в Югославии, что в последствии привело к созданию сил НАТО по выполнению соглашений (ИФОР) и сил стабилизации (СФОР).

Последующие инициативы НАТО, такие как ПРМ и СЕАП, а также подписание Основополагающего Акта Россия-НАТО и хартии НАТО-Украина говорит о колоссальной гибкости и способности адаптации альянса к новым условиям. Альянс пережил потрясения 90-х и продемонстрировал готовность к решению глобальных проблем нарастающего масштаба в XXI веке.
_________________
Sauron The Lord of the Earth
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
[ IP : Logged ]
Sauron
Не е лесно !
Не е лесно !


Регистриран на: 24 Мар 2005
Мнения: 148
Общо думи: 922

МнениеПуснато на: Сря Юни 15, 2005 8:41 am    Заглавие: Отговорете с цитат

История расширения НАТО

С момента создания НАТО в 1949 году в Североатлантический союз было принято несколько новых государств в рамках пяти раундов - в 1952, 1955,1982, 1999 и 2004 годах. Таким образом, число членов организации от 12 государств-основателей -Бельгии, Великобритании, Дании, Исландии, Италии, Канады, Люксембурга, Нидерландов, Норвегии, Португалии, Соединенных Штатов и Франции -выросло до 26.

Первый раунд расширения прошел в 1952 году, и в результате в организацию вступили Греция и Турция, тем самым углубляя безопасность и стабильность в Юго-Восточной Европе. Три года спустя в 1955 году 15м по счету членом НАТО стала Федеративная республика Германия. А 16м членом Североатлантического союза в 1982 году стала Испания. После воссоединения Германии в 1990 году под защитным "зонтиком" НАТО оказалась вся Германия, включая территорию бывшей Германской демократической республики.

Произошедшие по окончании холодной войны падение Берлинской стены и роспуск Варшавского договора открыли возможность дальнейшего расширения НАТО. Новые демократии Центральной и Восточной Европы стремились вступить в Североатлантический союз для того, чтобы войти в состав евроатлантических институтов и укрепить свою свободу.

На Мадридской встрече в верхах в 1997 году Венгрии, Польше и Чешской республике было предложено начать переговоры о присоединении, а 12 марта 1999 года они стали первыми вступившими в НАТО бывшими членами Варшавского договора. Болгарии, Латвии, Литве, Румынии, Словакии и Эстонии, все из которых в прошлом были участниками Варшавского договора, и Словении было предложено начать переговоры о вступлении на Пражской встрече в верхах Североатлантического союза в 2002 г.
_________________
Sauron The Lord of the Earth
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
[ IP : Logged ]
Sauron
Не е лесно !
Не е лесно !


Регистриран на: 24 Мар 2005
Мнения: 148
Общо думи: 922

МнениеПуснато на: Сря Юни 15, 2005 8:43 am    Заглавие: Отговорете с цитат

А това е официалния сайт на НАТО:
www.nato.int
_________________
Sauron The Lord of the Earth
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
[ IP : Logged ]
Sauron
Не е лесно !
Не е лесно !


Регистриран на: 24 Мар 2005
Мнения: 148
Общо думи: 922

МнениеПуснато на: Сря Юни 15, 2005 8:44 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Ето ти нещо което не е на руски:
НАТО
North Atlantic Treaty Organisation - NATO

Северноатлантическият договор, подписан на 4 април 1949 г. във Вашингтон, създаде съюз на десет европейски и две североамерикански независими държави, поели задължение за взаимна отбрана. Между 1952 г. и 1982 г. още четири европейски страни се присъединиха към Съюза, с което общият им брой стана 16. След приемането на Полша, Унгария и Чехия на 12 март 1999 г. членовете станаха 19.

Членовете на НАТО са Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Исландия, Испания, Италия, Канада, Люксембург, Норвегия, Полша, Португалия, Съединените щати, Турция, Унгария, Франция, Холандия и Чешката република. Сам по себе си Северноатлантическият договор представлява един съвсем прост документ, който съответства на духа на Устава на ООН, като легитимността му също се основава на този Устав. Според договора държавите-членки се задължават да поддържат и развиват индивидуалните и колективните си отбранителни способности, което създава основа за колективно планиране на отбраната. Правото на колективна отбрана, заложено в Устава на ООН, е залегнало в член 5 на договора - въоръжено нападение срещу един или повече членове на НАТО ще се смята за нападение срещу всичките членове на Съюза.

Приемането на нови членове на Съюза се урежда в Член 10 от договора, който постановява, че други европейски държави, които подкрепят принципите на договора и допринасят за сигурността в евроатлантическата зона, могат да бъдат поканени да се присъединят. След неотдавнашното присъединяване на Полша, Унгария и Чехия лидерите на Съюза отбелязаха, че вратата остава отворена и за други страни.

На 14 февруари 1994 г. България подписва Рамковия документ и се присъединява към програмата на НАТО “Партньорство за мир”. През март 1997 г. правителството приема Национална програма за подготовка и присъединяване на България към Северноатлантическия съюз и постановление на Министерския съвет, с което се създава правителствен механизъм за координация на усилията за подготовка и присъединяване към НАТО - Междуведомствен комитет за интегриране в НАТО. Комитетът се ръководи от министъра на външните работи и министъра на отбраната и включва началника на ГЩ на БА и заместник-министри от всички заинтересувани министерства.

България получава покана за членство в НАТО на 22 ноември 2002 г.

На 29 март 2004 г. България и още шест страни ( Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения) стават пълноправни членове на Алианса.



Научете повече за отношенията България-НАТО от следните сaйтове:

МВнР - http://www.mfa.government.bg/bg/head_nato.htm ,
МО - http://www.md.government.bg/_bg_/Bulgaria_NATO.html ,
МИ - http://www.mi.government.bg/integration/euroatl.html ,
България-НАТО - http://www.bulgaria-nato.org/ .

Богата информация можете да получите от сайта на NATO - http://www.nato.int ,
където се поддържа кратък модул на български език - http://www.nato.int/docu/other/bg/bulgarian.htm ,
и малко по-обширен на руски език - http://www.nato.int/docu/other/ru/russian.htm .

БЪЛГАРИЯ и НАТО - дати и събития

13 юли 1990 г. - Декларация на Министерството на външните работи на Република България, с която се приема отправената покана за установяване на редовни дипломатически връзки с НАТО.

12 – 14 юни 1991 г. - Първо посещение в България на Генерален секретар на НАТО - Манфред Вьорнер;

20 декември 1991 г. - България участва като страна - съучредител на Северноатлантическия съвет за сътрудничество (САСС). На заседанието на равнище външни министри е приета "Декларация за диалог, партньорство и сътрудничество”.

14 февруари 1994 г. - България подписва Рамковия документ и се присъединява към програмата на НАТО “Партньорство за мир” (ПзМ).

28 ноември 1994 г. - Съвместно заседание (формат 16+1) на Северноатлантическия съвет и България, на което е приета Индивидуална програма за партньорство (ИПП) между България и НАТО. Програмата се актуализира всяка година.

16 октомври 1995 г. - България се присъединява към Споразумението между страните-членки на НАТО и страните-участнички в ПзМ относно статута на техните въоръжени сили, което регулира правния статут на силите, участващи в дейности по партньорството на чужда територия.

2-3 май 1996 г. - Посещение в България на Генералния секретар на НАТО Хавиер Солана

29 януари 1997 г. - Посещение в Главната квартира на НАТО в Брюксел на новоизбрания Президент на Р България Петър Стоянов, който изразява пред Северноатлантическия съвет категоричната позиция за пълноправно членство на страната в Северноатлантическия съюз, получила широка обществена подкрепа на президентските избори.

17 март 1997 г. - Правителството приема Национална програма за подготовка и присъединяване на България към Северноатлантическия съюз. Постановление на Министерския съвет, с което се създава правителствен механизъм за координация на усилията за подготовка и присъединяване към НАТО - Междуведомствен комитет за интегриране в НАТО. Комитетът се ръководи от министъра на външните работи и министъра на отбраната и включва началника на ГЩ на БА и заместник-министри от всички заинтересувани министерства.

8 май 1997 г. - Приета е Декларация за национално съгласие, която определя присъединяването на България към НАТО като основен национален приоритет.

30 май 1997 г. - България участва в учредителното заседание на Евроатлантическия съвет за партньорство (ЕАСП) в Синтра, на равнище министри на външните работи.

9 юли 1997 г. - Участие на българска делeгация в среща на високо равнище на НАТО в Мадрид. На срещата са отправени покани към трите страни-партньори Полша, Чешка република и Унгария за започване на преговори за членство в НАТО.

11 юли 1997 г. - Декларация на правителството на ОДС, в която се потвърждава, че скорошното присъединяване към НАТО е непосредствен национален интерес и стратегически приоритет на България.

20 юли 1997 г. - Сключено е споразумение за участие на България в Силите за стабилизиране (СФОР) в Босна и Херцеговина, по силата на което страната ни предостави инженерен взвод с обща численост 31 военнослужещи в състава на холандския контингент. По-късно България участва и с транспортен взвод с обща численост 27 военнослужещи, както и с 10 транспортни средства, в състава на многонационалната интегрирана тилова група БЕЛУГА.

3 октомври 1997 г. - България е домакин на Срещата на министрите на отбраната на страните от НАТО и ПзМ от Югоизточна Европа.

4 декември 1997 г. - Решение на Правителството за откриване на Постоянна дипломатическа мисия на България към НАТО и ЗЕС в Брюксел. Първият ръководител на мисията връчва акредитивните си писма на 18 март 1998 г.

2-3 април 1998 г. - Посещение в България на Генералния секретар на НАТО Хавиер Солана.

Април – декември 1998 г. - Осъществяване в рамките на Междуведомствения комитет за интегриране в НАТО на цялостен преглед на постигнатата от България съвместимост с НАТО.

27 април 1998 г. - Участие на министъра на външните работи на Р България Надежда Михайлова в заседание на Северноатлантическия съвет (формат 16+1) в рамките на Засиления диалог между България и НАТО.

7 октомври 1998 г. - Участие на министър-председателя на Р България Иван Костов в заседание на Северноатлантическия съвет (формат 16+1) в рамките на Засиления диалог между България и НАТО.

23 октомври 1998 г. - Народното събрание приема Декларация по Косово, с която се изразява одобрение за действията на правителството в подкрепа на усилията на НАТО в Косово, както и за задълбочаването на сътрудничеството със Съюза в рамките на перспективата за членство.

25 март 1999 г. - Народното събрание приема Декларация относно изострянето на кризата в Косово, с която се подчертава, че потвърждава стратегическия избор на България за пълноправно членство в НАТО, посочва се, че страната няма да участва пряко или косвено във военни действия в СР Югославия и се изразява солидарност с евроатлантическата общност.

24 април 1999 г. - Българска делегация, ръководена от Президента на Република България Петър Стоянов, участва в Срещата на НАТО на най-високо равнище във Вашингтон. На България и останалите страни-кандидати е предложен План на действие за членство в НАТО (Membership Action Plan) и е обявена Инициативата на НАТО за Югоизточна Европа (South East Europe Initiative).

28 април 1999 г. - България и НАТО сключват споразумение за транзитно преминаване през въздушното пространство на страната на въздухоплавателни средства на НАТО в рамките на операция “Съюзна сила”.

21 юни 1999 г. - България и НАТО сключват Споразумение за транзитно преминаване през територията на България в рамките на операция “Джойнт Гардиън”.

8 юли 1999 г. - Посещение в България на Генералния секретар на НАТО Хавиер Солана

6 октомври 1999 г. - България и Кралство Холандия подписват Меморандум за българско участие в състава на холандския контингент в КФОР.

22 октомври 1999 г. - България представя своята първа Годишна национална програма за 1999 - 2000 г. по Плана на действие за членство в НАТО, както и Обзорен доклад по политическото и икономическото развитие на страната.

6 декември 1999 г. - Заседание на Старшия политически комитет на НАТО и България (формат 19+1) за обсъждане на изпълнението и прилагането на Плана на действие за членство в НАТО.

16 декември 1999 г. - Българска делегация участва в срещата на министрите на външните работи на ЕАСП, на която са утвърдени План за действие на ЕАСП за 2000-2002 г., Консолидиран доклад за прогреса по развитието на Инициативата за Югоизточна Европа и Концепцията за оперативни способности за ръководени от НАТО операции по ПзМ.

20 декември 1999 г. - Среща в Главната квартира на НАТО в Брюксел на министър-председателя на Р България Иван Костов с новия Генерален секретар на НАТО, лорд Джордж Робъртсън.

9 февруари 2000 г. - Българските части, определени за участие в КФОР, са разположени в състава на холандския контингент.

9 - 10 февруари 2000 г. - Посещение в България на новоизбрания Генерален секретар на НАТО лорд Джордж Робъртсън.

13 - 14 март 2000 г. - Посещение в България на Върховния съюзен главнокомандващ на Силите на НАТО в Европа генерал Уесли Кларк.

24 март 2000 г. - Заседание на Политико-военния ръководещ комитет (ПВРК) и българска делегация, на която е одобрен пакет от 82 цели по партньорството, които Р България да изпълнява в рамките на цикъла на разширения и адаптиран Процес на планиране и преглед по ПзМ (ПАРП).

14 април 2000 г. - Заседание на Северноатлантическия съвет и България (формат 19+1) за обсъждане изпълнението от България на първия цикъл на Плана на действие за членство в НАТО. Българската делегация е ръководена съвместно от министъра на външните работи Надежда Михайлова и министъра на отбраната Бойко Ноев.

25 май 2000 г. - Участие на българска делегация в срещата на министрите на външните работи на ЕАСП, на което са одобрени Доклад на председателя за дейността на ЕАСП за първата половина на 2000г; Доклад на председателя на ПВРК по Засиленото и по-оперативно партньорство; Концепция за оперативните възможности на водените от НАТО операции в рамките на ПЗМ; Програма за засилено обучение и подготовка в рамките на ПЗМ; Доклад за напредъка па развитието на Инициативата за ЮИЕ и подкрепа за Пакта за стабилност за ЮИЕ.

26 май 2000 г. - Решение на Народното събрание, с което се изразява подкрепа на Правителството на Р България по глава 27 "Обща военна политика и политика за сигурност", където изрично се посочва, че наред с интеграцията в Европейския съюз, България се стреми активно към членство в НАТО и ЗЕС.

29 май 2000 г. - България и Германия подписват Меморандум за разбирателство относно българското участие в състава на германския контингент в Косово.

22 юни 2000 г. - Посещение в България на новия главнокомандващ на Силите на НАТО в Европа генерал Джоузеф Ралстън.

Октомври 2000 г. - Представяне на Годишната национална програма 2001 по Плана на действие за членство в Главната квартира на НАТО в Брюксел.

Октомври 2000 г. - Представяне на Индивидуалната програма за партньорство между България и НАТО за 2000 г. в Главната квартира на НАТО в Брюксел.

Октомври 2000 г. - Представяне на Обзора на цялостната съвместимост по ПзМ – 2000 в НАТО.

2 октомври 2000 г. - Посещение в България на помощник-генералния секретар на НАТО Клаус-Петер Клайбер. Обсъждане на сътрудничеството между България и НАТО при осъществяване на реформата в Българската армия.

12 – 13 октомври 2000 г. - Първа среща на министрите на отбраната на страните-кандидатки за членство в НАТО, проведена в София с участието на новоприетите членки Полша, Чехия и Унгария, на Генералния секретар на НАТО лорд Джордж Робъртсън и заместник- генералния секретар на НАТО по планиране на отбраната и операциите Едгар Бъкли. Обсъждане на стратегическите насоки за по-нататъшното партньорство с НАТО с цел скорошно членство в Алианса.

23 октомври 2000 г. - Посещение в България на председателя на Военния комитет на НАТО адмирал Гуидо Вентурони. Положителна оценка за напредъка на реформата на Българските въоръжени сили.

Ноември 2000 г. - Стартиране на процеса по Прегледа на структурата на въоръжените сили на Република България в изпълнение на Цел за партньорство 0028:

- Изготвяне на предварителен Преглед на структурата на въоръжените сили (февруари 2001 г.);

- Провеждане на консултации в Главната квартира на НАТО в Брюксел по предварителния Преглед на структурата на въоръжените сили (юни 2001 г.);

- Посещение на екип на НАТО в София за провеждане на допълнителни консултации по предварителния преглед на структурата на силите (юни 2001 г.).

Януари 2001 г. – Изготвяне и представяне в НАТО на самооценка на България по изпълнението на Плана на действие за членство в НАТО.

23 януари 2001 г. - Посещение в България на адмирал Джеймс Елис, командващ на Обединените въоръжени сили на НАТО в Южна Европа. Обсъждане на участието на български военни формирования в КФОР и СФОР, реформата в Българската армия и сътрудничеството с Южното командване на НАТО с оглед на бъдещето членство на България в Алианса.

28 февруари 2001 г. - Провеждане на консултации по оценката на България по Процеса на планиране и преглед по ПЗМ с екип на НАТО. Посещение в България на помощник-генералния секретар на НАТО по планиране на отбраната и операциите Едгар Бъкли. Дадена висока оценка на ролята на България по време на косовската криза и на напредъка, постигнат от България в подготовката й за членство в НАТО. Изразена готовност от страна на Алианса да продължи да помага на страната в действията й за членство и потвърждаване на ангажимента решението за него да бъде взето през 2002 г.

1 март 2001 г. - Министерският съвет на Р България одобрява Последващия допълнителен протокол към Споразумението между страните-членки на НАТО и страните-партньори, участващи в "Партньорство за мир".

22 март 2001 г. - Министерският съвет одобрява подписаното от министъра на отбраната на 21 март 2001 г. в Брюксел Споразумение между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор за транзитно преминаване на сили на НАТО и личен състав на НАТО.

26 март 2001 г. - Заседание на Политико-военния ръководещ комитет на НАТО във формат 19 + 1 за приемане самооценката на България по Процеса на планиране и преглед по Партньорство за мир.

Март 2001 г. - Посещение на Директора на Групата за координиране на партньорството SHAPE генерал-майор Изидорчик.

Април 2001 г. - Заседание на Съвета на НАТО + България за приемане на оценката за напредъка на България в изпълнението на Плана на действие за членство.

28 – 29 Май 2001 г. - Провеждане на Международна конференция на тема “План на действие за членство в НАТО – изводи и перспективи”.

4 – 6 юни 2001 г. - Участие на началника на Генералния щаб на Българската армия генерал Михо Михов в заседание на началниците на Генералните щабове на страните-кандидатки за членство в Брюксел.

9 юни 2001 г. - Посещение на Върховния главнокомандващ на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа генерал Джоузеф Ралстън.

27 февруари 2002 г. - Президентът на Американския комитет за разширяването на НАТО Брус Джаксън се срещна с министъра на отбраната Николай Свинаров. Той изрази увереност, че приемането на България и Румъния в НАТО ще допринесе за укрепване на Южното крило на Алианса и подчерта, че това е съществен аргумент за получаване от двете страни на покана за членство в Алианса на срещата в Прага.

28 февруари 2002 г. - Генералният секретар на НАТО лорд Джордж Робъртсън се срещна с министъра на отбраната Николай Свинаров и даде много добра оценка на дейностите по управление на отбраната, планирането и програмното бюджетиране във военната сфера. Лорд Робъртсън очерта като приоритетни направления структурирането на офицерския корпус и възможностите за развитие на младите кадри, повишаването на оперативната подготовка на Българската армия и готовността й за съвместни действия с армиите на страните- членки на НАТО.

11 – 14 март 2002 г. - Екип на НАТО, ръководен от помощник-генералния секретар по политическите въпроси посланик Гюнтер Алтенбург и включващ директора по отбранителното планиране и операции Франк Боулън посети България. Проведения бяха консултации по готовността на България за членство в Алианса, оценката по Партньорство за мир за 2001 г. и Процеса на планиране и преглед на отбраната.

18 март 2002 г. - Генерал Джоузеф Ралстън, главнокомандващ Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа при посещението си в България увери ръководството на Министерството на отбраната, че ще продължи да настоява България да бъде поканена за членство в Алианса още тази есен. Генерал Ралстън благодари на българския народ за съществената и навременна подкрепа в антитерористичната операция на САЩ в Афганистан и даде отлична оценка за българската охранителна рота в състава на СФОР в Сараево.

25 март 2002 г. - В Главната квартира на НАТО в Брюксел се проведе заседание на Политико-военния ръководещ комитет по Партньорство за мир на НАТО във формат 19+1 с участието на България. Обсъдени бяха оценката на България за 2002 г. по участието й в Партньорство за мир и Процеса на планиране и преглед на отбраната и приетите от България за изпълнение цели по партньорство.

9 – 14 април 2002 г. - Министърът на отбраната на Република България Николай Свинаров и началникът на Генералния щаб на Българската армия генерал Михо Михов посетиха Канада и САЩ. По време на срещите си с канадския министър на отбраната Арт Егелтън и със заместник-помощник държавния секретар на САЩ Ван Ван Дийпън те представиха напредъка на реформата на Българската армия и подготовката за членство в НАТО.

18 април 2002 г. - В рамките на международната конференция “НАТО – следващите 50 години. Сътрудничество за стабилност и сигурност в Югоизточна Европа”, която се проведе в Атина, министрите на отбраната на България, Гърция, Румъния и Турция направиха съвместно изявление относно единната позиция на четирите държави, че чрез приемането на България и Румъния в НАТО ще бъде реализирана историческата възможност за укрепване на Южния фланг на Алианса, географски баланс и укрепване на евроатлантическата сигурност и стабилност.

22 ноември 2002 г. – България получава покана за членство в НАТО. "Предлагам на съвета на държавните глави на страните членки да поканим България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения. Това е решението, Съветът го прие", заяви точно в 10,56 ч. генералният секретар на Алианса Джордж Робъртсън в Прага на двудневната среща на високо равнище на НАТО.

29 март 2004 г. - Министър-председателят Симеон Сакскобургготски връчи на американския държавен секретар Колин Пауъл във Вашингтон ратификационния документ за присъединяване на България към Организацията на Северноатлантическия договор. От този момент България е пълноправен член на НАТО. Заедно с премиера Симеон Сакскобургготски ратификационни документи връчиха и министър-председателите на Естония, Литва, Латвия, Румъния, Словакия и Словения.
_________________
Sauron The Lord of the Earth
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
[ IP : Logged ]
ShortY
Не е лесно !
Не е лесно !


Регистриран на: 30 Сеп 2003
Мнения: 5275
Общо думи: 39,616
Местожителство: St.Louis

МнениеПуснато на: Сря Юни 15, 2005 9:38 am    Заглавие: Отговорете с цитат

ще тряя ся и руски да уча Wink 10х Sauron ще я опрайм раотата пхахаххаха)
_________________
По-добре известен пияница отколкото анонимен алкохолик!
На сиромах човек и половин пу*ка му стига.
Hanging from the Arch Bitch!!!!! haha
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
[ IP : Logged ]
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор    forum.globcom.net Форуми -> Литература Часовете са според зоната GMT + 2 Часа
Страница 1 от 1

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Translation by: Boby Dimitrov