forum.globcom.net

[nesus]

Акордите на китарата оставят прекрасно звучене в душата, прекрасно, но някак тъжно и всеобхватно. Усмивката се стапя, усещайки напиращата тъга, тъга неизмерима с думи, чувствата се променят с божествен размах, със сила равняваща се на експлозия. Думите се разбиват в мозъка не успявайки да намерят смисъла си, най- важното е звученето, силата на чувствата, болката.
Усещаш се всесилен, но същевременно нищожен пред творението. Музиката ти дава крила и безстрашието да ги използваш, за да достигнеш копнежите си. Забравяш дребните проблеми, мъки и несгоди - музиката те поглъща, божествен глас те кани да споделиш дарбата му, да усетиш какво е да си на най-високото място, без да те е страх да паднеш, да ходиш по водата, да летиш с вятъра, да усетиш любовта.
Сърцето ти става нежно като лебедово. Пренасяш се в света на нежните чувства, на любовта и приятелството, усещаш се свободен да полетиш, да се носиш по вятъра и да се радваш на милувката му. Виждаш света от погледа на птица, през призмата на свободата, усещаш нежността на облаците, милувката на слънцето, силата на природата, красотата на творението.
Усещаш се свободен да плуваш с рибите, да си играеш с тях. Душата ти става част от океана, усещаш могъществото му, чуваш песента му. Чуваш възгласите на делфините, в главата ти отеква музиката на тишината, на мрачните и студени дълбини. Чувстваш се мъдър, едва владееш емоциите си.
Усещаш се свободен да танцуваш лудешки танц с луната, да се възхищаваш на студената и красота. Натъжаваш се от тишината и спокойствието, но до теб стига спасителната музика, даваща и възраждаща живота. Вече не си самотен, вече си във вихъра на танца.
Усещаш се достатъчно силен да застанеш до Орион, да застанеш на небето, да те виждат всички. Отново чуваш гласа на могъществото, той те обгръща, пречи ти да дишаш, пречи ти да живееш, подтиска мислите ти, заглушава чувствата ти, отблъсква те, казва ти, че мястото ти не е при него на небето. Виждаш, че знанието е непостижимо за обикновения човек, че то може да го смаже, да го убие.
Чуваш вятъра, виждаш, че надеждата умира, студа прониква в теб, мрака те поглъща, леда те покрива. Усещаш се отново нищожен, светлината изгасва, преставаш да бъдеш себе си, не можеш да осъзнаеш постъпките си. Злото идва към теб на талази, усещаш края, искаш да го спреш, виждаш края на времето, края на вечността, изплъзващи се между пръстите ти.
Света умира, болката не. Тялото загива, душата остава, горещината те изпепелява. Знаеш че ти си виновен за всичко ,защото си се опитал да бъдеш бог, но сега Създателя ти показва колко си нищожен. Искаш да се спасиш, искаш прошка, а тишината те убива, тъмнината те подтиска. Вече не искаш да спасиш тялото си, знаеш, че само душата има значене. Молиш се да бъде спасена, искаш го със цялото си съзнание, не понасяш пълната тъмнина и тишина.
Събуждането е мъчително, получил си още един шанс. Поглеждаш монитора, нещо те заслепява. Случаен слънчев лъч ти пречи да виждаш картината, но виждаш отразена част от себе си. Виждаш сълза да се отронва от окото ти, виждаш я ясна, кристално чиста, тя е най-чистото нещо на света, тя е сълзата на покаянието.
-------------
Ето и нещо мое, надявам се да ви хареса
_________________
Боже, благослови ме да не бъда утешаван, а да утешавам; не да бъда разбиран, а да разбирам; не да бъда обичан, а да обичам – защото давайки, получаваме; защото като прощаваме, биваме опростени; и умирайки се раждаме за вечен живот.
http://photo-forum.net/index.php?APP_ACTION=USER_IMAGES&USER_ID=20465

[Seraf]

Ако това е от теб - заявявам, че ми харесва.Обичам такива произведения, карат ме да поглеждам дълбоко в себе си и да видя какъв човек съм всъщност.
_________________
Temporary constructs of a feeble human intellect...trying desperately to justify an existence that is without meaning or purpose!

[johnny]

Inspired by Jesus, може би?

[nesus]

johnny, не само, но най-вече от Nightwish
_________________
Боже, благослови ме да не бъда утешаван, а да утешавам; не да бъда разбиран, а да разбирам; не да бъда обичан, а да обичам – защото давайки, получаваме; защото като прощаваме, биваме опростени; и умирайки се раждаме за вечен живот.
http://photo-forum.net/index.php?APP_ACTION=USER_IMAGES&USER_ID=20465