forum.globcom.net Форуми forum.globcom.net
ФОРУМ
 
 AlbumAlbum Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори   ТърсенеТърсене   ПотребителиПотребители   Потребителски групиПотребителски групи  AlbumAlbum   Регистрирайте сеРегистрирайте се 
 ПрофилПрофил   Влезте, за да видите съобщенията сиВлезте, за да видите съобщенията си   ВходВход 

Мръсника Оператор от Пъкъла
Иди на страница 1, 2  Следваща
 
Създайте нова тема   Напишете отговор    forum.globcom.net Форуми -> КЕФ @ НЕТ
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
kiki
пухче предполагам... *без предполагам!


Регистриран на: 17 Авг 2004
Мнения: 1866
Общо думи: 22,333
Местожителство: South Of Heaven

МнениеПуснато на: Вто Яну 25, 2005 4:01 pm    Заглавие: Мръсника Оператор от Пъкъла Отговорете с цитат

Седя си на бюрото и играя на x-tank когато някакъв малоумен потребител звъни по телефона. Отговарям.

"Ало" казвам.

"Кой се обажда?" питат.

"Мисля, че аз" отговарям, успешно завършил курс за телефонисти.

"Кой аз?"

"Това някаква шега ли е?" питам, опитвайки се да си доиграя играта.

КЪСНО! Убиват ме.
Е сега вече се нервирах!

"Какво мога да направя за Вас?" питам с меден глас (един от основните предупредителни знаци)

"Ъм, искам да знам дали имаме една програма.."

"Коя програма?"

"Ъх, казва се.. B-A-S-I-C."

>клик клик d-e-l b-a-s-i-c.e-x-e<

"Мм, не, нямаме я. Вече не.."

"Ъхъ. Както и да е... Другото нещо, което исках да знам, беше дали ще може да ми се запише целия акаунт на касета, за да го имам в къщи, в случай че най-лошото се случи.."

"Най-лошото?"

"Ами,.. в случай че случайно се изтрие нещо."

"ИЗТРИЕ? О, не се тревожете, архивираме всичко." (ама какъв съм лъжец!) "Как Ви беше името на акаунта?"

Дава ми името. (Какъв идиот!)

>клик клик<

"Но Вие нямате никакви файлове в акаунта си!" казвам, правейки се на изненадан.

"Имам, сигурно гледаш на грешното място!"

Значи, първо ми разваля играта на x-tank, а сега ме нарича лъжец..

>кликети клик<

"О, не, объркал съм се" казвам.

Причу ли ми се, или той току-що тихо си промърмори "типично"??!? Олеле..

"Исках да кажа: този акаунт не съществува."

"Моля? >мрън< Не може да не съществува, за последен път го ползвах тази сутрин!"

"А, това обяснява нещата. Имаше вирус в системата тази сутрин - казва се,.. мм,.. Да Винчи - изтрил е акаунтите на всички потребители, които са били активни в този момент."

"Не може да бъде, приятелката ми също беше в системата тогава, дори в момента използвам акаунта и!"

"А как е името на нейния акаунт?"

Казва ми го. Някои хора никога не си взимат поука.

"А, да, била се е включила малко след като открихме вируса..." >клик клик< ".. тя само е загубила всичките си файлове."

"Но.."

"О, не се тревожете, имаме ги на архив."

"Ох, слава Богу!"

"На перфокарти. Имате ли лупа и молив? ЩЕ СЕ ВИДИМ В МАШИННАТА СТАЯ!!! НЯХАХАХАХАХА!"

Много съм зъл.
_________________
...пънко нема умре и нафинг елс медърс.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя Skype Name
[ IP : Logged ]
kiki
пухче предполагам... *без предполагам!


Регистриран на: 17 Авг 2004
Мнения: 1866
Общо думи: 22,333
Местожителство: South Of Heaven

МнениеПуснато на: Вто Яну 25, 2005 4:01 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Значи, работя толкова усилено, че едва ми остава време да отида на кино преди да трябва да предам изпринтените работи на персонала. Опашката на принтера е ПРЕКАЛЕНО дълга за да мога да изпринтя и сортирам всичко до уговорения час, така че изтривам по-малките неща, докато не остават само две. Поне няма да имам проблеми със сортирането.

След филма, (една от мудните класики на Бертолучи, в която отнема около 3 часа докато главния герой е убит по средата на духовно преживяване) се прибирам и подреждам изпринтеното.

Приблизително 50 човека чакат пред офиса ми и аз излизам с два принтаута. Разпускам се. Мислех, че съм изтрил повече. Както и да е, оставям отпечатаното и бааавно се прибирам в офиса, небрежно държейки дъската за писане с "АКАУНТИ ЗА ИЗТРИВАНЕ" с големи букви на гърба. Никой не казва нищо. Както винаги.

...

Разположил съм се в операторското кресло и наблюдавам мониторите на камерите в компютърната стая, които съвсем случайно са свързани към видеото на дигитайзера (изпратено на поправка, очаквано някъде през '97-a), когато телефона звъни. Това трябва да е вторият път днес, и наистина започва да ме дразни.

"Да?" отговарям, слагайки образа на пауза.

"Изглежда, че без да искам, съм си изтрил CV-то!" казва гласът от другата страна на жицата.

"Наистина ли? Как е името на акаунта ти?"

Казва ми. Какво пък, НАИСТИНА ми е скучно.

"Аа, нее, не си го изтрил ти - аз бях."

"Какво?!"

"Аз го изтрих. Беше пълна измама. Ти никога не си получавал повече от 5 минус за някой от предметите си."

"Моля??"

"А всичките тези глупости, че си бил обменен студент в чужбина - и двамата знаем, че това беше приятелката ти!"

"Моля?!!"

"Дипломата ти. Проверих я.. Лъжеш. Освен това, си забравил да приложиш криминалното си досие."

"Как зн.." В този момент той схваща. "Това си ти, нали? МРЪСНИКА ОПЕРАТОР ОТ ПЪКЪЛА!"

"В персона, на телефона, и в акаунта ти... Знаеш ли, не трябваше да се обаждаш. А още по-малко трябваше да ми даваш името на акаунта си." >клик< >клик< "Нито пък трябваше да изпращаш e-mail на Шефа описвайки какво мислиш за него толкова образно.."

"Не съм изп..."

>клик< >клик<

"Не си, така ли? Трудно е да се каже тези дни.. Е, не се притеснявай, всичко ще свърши МНОГО скоро" >кликети клик< ".. превключа обратно на моя акаунт, и..."

"н-н-но.." заеква той

"Хайде, довиждане" казвам любезно, "имаш багаж за стягане и нов живот за започване.."

Затварям телефона.

Две секунди по-късно червеният телефон звъни. Отговарям, шефа е. Измърморва името на акаунта на човека, с когото току-що говорих, споменава нещо за нецензурен e-mail и добавя "Знаеш какво да правиш...", с многоточието и всичко.

Малко по-късно, докато прибавям няколко нули към сметката за ток на нещастника в компютъра на енергото, размишлявам каква загуба на разсъдък, какво фатално безумие ги кара да се обаждат. След това, докато слагам снимката му начело на листа на FBI в категорията "Най-Търсени; Въоръжен и опасен, СТРЕЛЯЙ НА МЕСО", заключвам, че вероятно никога няма да узная. Е, живота продължава.

Няколко часа по-късно, докато отрядите за бързо реагиране обграждат апартамента на нещастника, осъзнавам, че не за всички.

И утре е ден.
_________________
...пънко нема умре и нафинг елс медърс.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя Skype Name
[ IP : Logged ]
kiki
пухче предполагам... *без предполагам!


Регистриран на: 17 Авг 2004
Мнения: 1866
Общо думи: 22,333
Местожителство: South Of Heaven

МнениеПуснато на: Вто Яну 25, 2005 4:02 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Четвъртък е и съм в добро настроение. Ще дават заплати. Мисля, че дори ще приема малко обаждания. Затварям телефона. Той звъни.

"Опитвам се да се свържа от часове!" изкрещява глас от другата страна.

"Не, няма как да са часове" казвам, докато прибирам "Blade Runner" обратно в обложката, и поглеждам задната и страна "по-скоро 114 минути. Говорех по телефона с големия шеф, обсъждахме по-добро оборудване за вас потребителите."

Потребителя се хваща на въдицата.

"О, извинявай."

"Няма проблеми, аз съм толерантен човек." Правя си бележка да му сменя паролата на нещо нецензурно идните дни.

"Ъм, искам да знам как да преименувам файл" казва потребителя.

Олеле.. Не, чакай, днес нали ще взимам заплата?! В добро настроение съм.

"Разбира се. Пишеш rm и след това името на файла."

"Мерси."

"Само няма да се притесняваш" (сега вече НАИСТИНА съм в добро настроение. Може дори да напиша скрипта, който попречва да се спасяват файлове за произволен период от време в случаен час от деня, както бях замислил)

Телефона звъни отново.

"Ало?"

"Здрасти там" казвам.

"Това един от операторите ли е?"

"Напълно правилно" казвам, сладък като бонбон.

"Моля те, донеси ми принтаутите. Трябват ми спешно и ги отпечатах преди повече от 5 минути."

"Името на акаунта ти?" питам.

Дава ми го. Записвам си за по-късно. "Само няма да се притесняваш!" казвам и се отправям към принтерите.

Там ме посреща ОГРОМНА купчина напечатано и, разбира се, неговото чака най-отгоре. Отделям го от остатъка, подреждам го и го поливам с използван спирт за чистене, след което минавам върху него няколко пъти с натоварена количка за касети и накрая продължително го удрям с вратата на сейфа.

Красота.

"Ето ти напечатаното." казвам "Извинявай за закъснението, имаме малко проблеми с принтера."

Той поглежда листовете и припада.

"Ще може ли да го отпечатаме пак?" пита ме стресирано.

"Разбира се" отговарям "Нищо не обещавам, обаче. Принтера не е в ред днес."

"Е не може ли да го отпечатам на лазерния - нали работи?"

"Разбира се, но няма да е безплатно" казвам, преливайки от съчувствие.

"Цената е без значение, СПЕШНО Е!"

Довличам се до принтерната стая и зареждам пълнителя с тонер, запазен за специални случаи, който печата широки черни линии през средата на страницата и е съвсем блед по краищата. Отне ми немалко време да постигна този ефект. Грабвам отпечатаното и се отправям обратно - това няма да е за изпускане.

"К-к-какво ми стана с принтаута?" изквичава драскача. За щастие му записах името - започвам да придобивам вкус за всичкия този тормоз.

"Нищо му няма. Наистина, малко е позацапано, но пълнителя е извъртял 47 хиляди страници и е бил пълнен 17 пъти. Качеството в същност е доста добро пред вид обстоятелствата."

Потребителя плаща и започва да хленчи.

"Е, стига си плакал! Имаш ли файловете на дискета?"

Той ми подава кутия с дискети. Отбивам се през офиса си, пускам я през настолния демагнетизатор, след което му я връщам.

"Извинявай, точно се сетих, че машината ни си е оплела жиците. Ще трябва да занесеш дискетите в съседната сграда, принтера там е добър, а и го заредихме с чисто нов тонер вчера."

"СТРАХОТНО!"

"Само няма да се притесняваш. А, и дръж дискетите на високо, земното магнитно поле е особено силно днес."

"Моля?"

"Не спори, а го направи."

Той потегля с високо вдигнати ръце. По дяволите, някой път наистина се мразя.
_________________
...пънко нема умре и нафинг елс медърс.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя Skype Name
[ IP : Logged ]
kiki
пухче предполагам... *без предполагам!


Регистриран на: 17 Авг 2004
Мнения: 1866
Общо думи: 22,333
Местожителство: South Of Heaven

МнениеПуснато на: Вто Яну 25, 2005 4:03 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Петък е, така че пристигам на работа рано - преди обяд дори. Телефона звъни. По дяволите!

Обръщам нова страница на календара с оправдания. "СЛЪНЧЕВИ ИЗРИГВАНИЯ" пише там. Ще е добре да попрочета по въпроса. Две минути по-късно съм готов да приемам обаждания.

"Ало?" казвам.

"КЪДЕ СЕ ГУБИШ, ОПИТВАМ СЕ ДА СЕ СВЪРЖА С ТЕБ ЦЯЛА СУТРИН?!"

Мразя да ми крещят толкова рано сутринта. Вкисвам се. Знаете какво имам пред вид.

"А, да. Тази сутрин имаше повишена слънчева активност, това винаги смущава електрониката.." казвам със сладък глас.

"Хмм? А защо можех да се свържа с приятелите си?!"

"Да, това е напълно възможно, последиците от слънчевите изригвания са крайно непредвидими. Още миналата седмица няколко файла изчезнаха от акаунта на един човек, и то докато той работеше с тях!"

"Наистина ли?"

"Яко дим! Хей, искаш ли да проверя акаунта ти за всеки случай?"

"Да, моля те - имам много важна информация там!"

"Окей, как ти е името.."

Казва ми. Наистина, това е като да застреляш крава в обор. Два пъти. С пушка за слонове. От упор. В главата.

(Наистина ли трябва да споменавам кликванията?.. Мисля, че не)

"Колко файла имаш в акаунта си?" питам.

"Ъм, ами предполагам около 20 за дисертацията ми, десетина с експериментални данни и още към 20 с книгата, която пиша."

"Хммм. Е, мисля че го хванахме точно на време. Останали са 2 файла.. .cshrc и .login."

"AAAAAAAAAAAAAAAAAAAaaaaaaaaгггггггггхххх!"

Той хленчи за известно време в слушалката - направо ми се повдига.

"Какво да правя?" подсмърчайки ме пита.

"Не си ли запазил информацията си и на дискети?"

"Отчасти, но беше преди няколко седмици!"

Пускам настолния демагнетизатор да загрее.

"Добре" казвам "Мини от тук, и ще заредя файловете в акаунта ти, така че да можеш да продължиш работа."

"Чудесно, но всичко ми е в къщи" хленчи той "Ще ги запиша довечера, като се прибера."

"Разбира се. Само не забравяй, че слънчевите изригвания са опасни за дискети и компютри. Пази дискетите си от слънцето, за да не се изтрият."

"Как? Като ги увия в станиол?"

"НЕ! СТАНИОЛ Е НАЙ-ЛОШОТО! ЗНАЕШ КАКВО СТАВА КАТО СЛОЖИШ СТАНИОЛ В МИКРОВЪЛНОВАТА ПЕЧКА, НАЛИ?!"

"Да.."

"Не го използвай тогава. Има само едно нещо, което може да предпази дискети от слънчевото лъчение.."

"И какво е то?"

"МАГНИТИ! Напълни една калъвка за възглавница с магнити и увии дискетите си в нея - слънчевите изригвания мразят това."

"Страхотно! Мерси."

"Само няма да се притесняваш..."
_________________
...пънко нема умре и нафинг елс медърс.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя Skype Name
[ IP : Logged ]
kiki
пухче предполагам... *без предполагам!


Регистриран на: 17 Авг 2004
Мнения: 1866
Общо думи: 22,333
Местожителство: South Of Heaven

МнениеПуснато на: Вто Яну 25, 2005 4:04 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

И така, НАЙ-СЕТНЕ успявам да се измъкна от работа за няколко часа, И защото не ми е разрешено да излизам без заместник, се уговарям с чистача да ми остане на мястото. Обяснявам му, че единственото нещо което трябва да прави е да внимава някой да не затвори телефона.

Първа спирка - банката. Развалям петдесетачка в дребни монети и поисквам да си видя баланса на сметката. След това издърпвам кабела на захранването от монитора на чиновника. Монитора угасва. Развиквам се, че бързам, и питам за управителя.

Управителя се дотъркалва като човекоподобно аспиринче и пита какъв е проблема. Отговарям, че единственото което искам, е да видя баланса на сметката си. Стискам палци. АХА! Той намира разкачения кабел, включва го, и влиза в СОБСТВЕНИЯ си акаунт. Това е шанса ми - правя се че се подхлъзвам, и разпилявам 200 монети през гишето. Управителя не ми обръща внимание, но чиновниците се хвърлят да събират стотинките. Необезпокояван гледам как управителя пише паролата си с убийственото темпо от една буква в минута. За тази скорост трябваше да разваля стотачка.. Най-сетне свършва да пише. "ПАРИ". Това беше трудно! Е, довечера ще се погрижа за заема за къщата...

Потребител, който разпознавам от Операция "Изтривалка" '89, се доближава. Мисля, че ще ме заговори!! Дори управителя на банката трескаво клати глава. Прекалено късно - той спира.

"Извинявай, можеш ли да ми кажеш какъв компютър е най-добре да си купя за да напиша дипломната си работа?"

?!

Така.

"Чувал ли си за Commodore 64?" питам.

"Да?.."

"Избягвай ги на всяка цена! Не много хора знаят това, но компютрите не могат да се справят с толкова много памет - над 64000 неща, а в някои случаи дори повече. С такова нещо направо си търсиш белята."

"Така ли?!"

"Купи си нещо изпитано. Например ZX81 с двукасетачно устройство, ако успееш да намериш. Моделът с 1К памет. Не си купувай хард диск - нали знаеш как те винаги се развалят, а касетките работят вечно!"

"Мерси!"

"Само няма да се притесняваш. Как ти беше името на акаунта, между другото?"
Казва ми. Точно навреме за тазгодишната Операция "Изтривалка". А очаквах досега да се е научил.

Връщам се в офиса и намирам чистача да спи пред терминала. Питам го дали иска да работи тук, но той предпочита да може да налита на хора докато са в тоалетната..

Затварям телефона, и той моментално започва да звъни. Мразя това - отнема ми толкова време докато си включа слушалките на уокмана.

Обажда ми се най-страхотната мадама, която съм виждал - има проблем с компютъра! Обичам това да се случва!

"Как е името на акаунта ти?" питам.

Казва ми (все едно не знаех).

Колкото се може по-бързо прочитам e-mail-а и (предимно скучни неща), след което претърсвам mail-а на всички други за името и. Нищо. Чудесно.

"Какъв е проблема?" питам, пускайки чара си да заработи.

"Не мога да си спася документа, казва ми нещо за дисково пространство."

"Не за дълго" казвам, и изтривам информацията на всички други на същия диск. "По-добре ли е сега?.."

"Страшен си" прелива от благодарност тя. Правя си бележка да и направя пак нещо с акаунта утре. "Само няма да се притесняваш."

Телефона звъни почти преди да съм го затворил.

"Няма ми файловете!" хленчи някой от другата страна.

"Кога стана това?" питам.

"Точно сега.." казва той през сълзи.

"Разбирам. Е, не се притеснявай, има три дни до края на месеца, ако работиш денонощно ще скърпиш все нещо."

Той мрънка още малко и затваря тлефона. Червей.

ТЕЛЕФОНЪТ ЗВЪНИ ОТНОВО!

"Екрана на компютъра ми е много тъмен" казва женски глас "Това с копчето за яркостта ли се оправя?"

"НЕ!" изпищявам "Не пипай това копче! Имаш ли представа колко радиация излиза от екрана като увеличиш яркостта?!!!"

"Ами,..." започва тя несигурно.

"ПОВЯРВАЙ МИ!" казвам "Има само ЕДИН начин да се оправи тъмен екран, и това е като разредиш крайното стъпало на захранването"

Думите 'крайно стъпало' и 'захранване' я хващат неподготвена. Когато потребителите чуят такива слова, превключват на авто-пилот и са в състояние да направят ВСИЧКО каквото им кажеш. Мога да и кажа да тича гола пред сградата, с кабела от захранването на компютъра в задника си, и тя сигурно няма да се подвоуми... Хммм...

"Имаш ли резервен кабел за захранване?"

"Не.."

"Е, както и да е. Ще трябва да разредим крайното стъпало, тогава.. Значи, колкото можеш по-бързо, включи и изключи компютъра си 30 пъти"

"Да извадя ли дискетата от него?"

"НЕ! Искаш ли да си изгубиш всичката информация!?!"

"Ооо! Нее! Добре.."

.. щрак..щрак...щрак.. .. .. ...щрак. ...щрак.. . . БУУУМ!

Невероятно - успя да стигне до 27 - обикновено захранването изгаря след около петнадесетина превключвания...

"КОМПЮТЪРА МИ СЕ ВЗРИВИ!!!" изкрещява тя в слушалката.

"Наистина ли? Захранването трябва да е било дефектно! Добре, че го засякохме! Машината ти в гаранция ли е?"

"НЕ!"

"Олеле.. Е, значи ще трябва да я поправя. Имаш ли файловете си на архив?"

"Да, в системата. От вчера обаче - всичко от тази сутрин отиде!"

"Лоша работа. Как ти е името на акаунта - да проверя поне дали архива е в ред?"

Тя ми го казва....
_________________
...пънко нема умре и нафинг елс медърс.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя Skype Name
[ IP : Logged ]
kiki
пухче предполагам... *без предполагам!


Регистриран на: 17 Авг 2004
Мнения: 1866
Общо думи: 22,333
Местожителство: South Of Heaven

МнениеПуснато на: Вто Яну 25, 2005 4:05 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Бдя на работното място, както винаги. Телефонът звъни.

"Добър ден, компютърна стая, Саймън на телефона. С какво мога да Ви бъда полезен?" отговарям.

"Не мога да си влеза в акаунта!" мрънка потребител.

"Как Ви е името на акаунта, моля?" питам.

Казва ми го. Никакви проблеми. Проверявам му акаунта.

"Няма проблеми, имахте грешка в .login файла. Оправих го, можете да влизате."

"Мерси!"

"Моля. Приятен ден!"

КАКВО Е ТОВА? ще се запитате. Да не би Мръсника Оператор от Пъкъла да е обърнал нова страница? Продал душата си?! ПОЛУДЯЛ?!!! Съвсем не. Мръсника Оператор от Пъкъла го ЗАПИСВАТ. А на всичкото отгоре и ме подслушват. Така че съм примерен докато не намеря микрофоните. Няма да отнеме много време - имайте търпение.

Ах. Един в слушалката на телефона. Класика. Шефа е подъл тип, обаче - сигурно има още няколко. Ах! Още един под телефона, и един в клавиатурата ми. Време е за безумно разливане на кафе. Това няма да е малка работа, така си приготвям цяла кана, и зачаквам за свидетел. Системния влиза.

Готов ли е доклада ти? пита намусено - явно се дразни, че още не съм се издал. Врага е идентифициран. Както директора на Училището за Оператори Мръсници (т.е. аз) ще ви каже, "Няма проблем, който да не може да се реши с отстраняване на потребителя от системата, изтриване на файловете му, затваряне на акаунта му и оповестяване на ИСТИНСКИТЕ му приходи на данъчните."

Издърпвам доклада изпод каната с кафе, където предвидливо съм го оставил, и кафето се плисва върху телефона и клавиатурата, които по странно съвпадение са едно върху друго.

"Олеле!" възкликвам, правейки се на притеснен. Изражението на Системния потвърждава подозренията ми.

"Ще видиш ти!" изръмжава той и тръшва вратата.

Кликвам на програмата за следене на трафик в мрежата, и наблюдавам какво излиза от компютъра му.

Ах! Нареждане за уволнението ми, насочено към лазерния принтер в стаята на директора. Правя няколко промени във файла, докато чака на опашката, и го пускам да се отпечата. След това стартирам една симпратична малка програмка и мрежата се срива.

По-късно, докато рестартирам, ще се погрижа всички компрометиращи записи да изчезнат.

Отивам до комуникационната централа и си включвам слушалките в резервния RS232 порт на директора. Удивително лесно е да се подслушва стаята на някого, с всичките тези жици излизащи от нея.

Директора: "Сигурен ли сте?"

Системния: "РАЗБИРА СЕ!"

Директора: "И няма да размислите?"

Системния: "НИКОГА!"

Директора: "Много добре, ще изпратя факс до Личен Състав..."

Системния: "ПРЕКРАСНО!"

Две секунди по-късно Системния се появява, усмихвайки се. "Е, ще ми липсваш, Саймън.." казва самодоволно.

"Така ли?" питам лъчезарно "Заминаваш ли някъде?"

"Не, Саймън" казва той ликувайки "ТИ заминаваш!"

"ПОВИШЕНИЕ!" възкликвам "Значи най-накрая си писал на директора, че е продажен бандит, и че напускаш?"

"Не.."

"Сигурен ли си? Значително по-интересно е, от това че ме уволняваш.."

"Т.." Очите му се разширяват леко.

Все едно че пробождаш тюлен с дунапренова възглавница. Той се хвърля да спре факса. Обаче, тъй като точно си е подал оставката >клик, клик< магнитната му карта вече не работи...

Аматьори.

Телефонът звъни. Същия потребител, както преди малко.

"Вече мога да си влеза в акаунта, но ми се свърши дисковото пространство."

"Момент, ще видя какво мога да направя."

>клик<

rm -r *
_________________
...пънко нема умре и нафинг елс медърс.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя Skype Name
[ IP : Logged ]
JusT_DiE
Не е лесно !
Не е лесно !


Регистриран на: 12 Май 2004
Мнения: 1382
Общо думи: 0
Местожителство: B Heu3BecTHocT

МнениеПуснато на: Вто Яну 25, 2005 4:11 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

xaxaaxxa ako izob6to go pro4eta .... Very Happy
_________________
Човекът е едно несъвършено изречение с много правописни грешки ...
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
[ IP : Logged ]
kiki
пухче предполагам... *без предполагам!


Регистриран на: 17 Авг 2004
Мнения: 1866
Общо думи: 22,333
Местожителство: South Of Heaven

МнениеПуснато на: Вто Яну 25, 2005 4:12 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

ivo82 написа:
ivo82 написа:
kiki написа:
И утре е ден.


права си! Тогава ще го чета Smile


излъгах! Ще чета утре, а вдругиден ще го допрочета, стига да не забравя до къде съм стигнал Very Happy

Кики, то що подобри рекорда на Форума за най-дълъг разказ Very Happy

хехе....ми поне в нещо имам рекорд!
АВе и аз се измъчих докато го прочета ама много ме зарадва.....заслужава си..... Very Happy (ама често - прочетох го - цялото)
_________________
...пънко нема умре и нафинг елс медърс.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя Skype Name
[ IP : Logged ]
mihov
Не е лесно !
Не е лесно !


Регистриран на: 12 Май 2004
Мнения: 420
Общо думи: 4,797
Местожителство: Габрово

МнениеПуснато на: Вто Яну 25, 2005 4:23 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

az gi pro4etoh vsi4kite i moga da tvurdq 4e e mnog qko.

bravo kiki
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
[ IP : Logged ]
CkoT
Dangerous Mindz
Dangerous Mindz


Регистриран на: 18 Окт 2004
Мнения: 2503
Общо думи: 22,980
Местожителство: on debian

МнениеПуснато на: Вто Яну 25, 2005 5:00 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

аз цялото незнам дали ще го прочета някога но от малкото което прочетох ми хареса доста Smile
_________________
You can never get enough of what you don't need to make you happy.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение AIM Адрес Yahoo Messenger MSN Messenger Skype Name
[ IP : Logged ]
D_A_R_K_M_A_N
Не е лесно !
Не е лесно !


Регистриран на: 18 Ное 2004
Мнения: 296
Общо думи: 0
Местожителство: am4i...konteiner No8

МнениеПуснато на: Вто Яну 25, 2005 6:29 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

ima li o6te ? пхахаххаха)) mn e qko
_________________
YoU GoT SeRVeD
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
[ IP : Logged ]
kiki
пухче предполагам... *без предполагам!


Регистриран на: 17 Авг 2004
Мнения: 1866
Общо думи: 22,333
Местожителство: South Of Heaven

МнениеПуснато на: Вто Яну 25, 2005 7:04 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

D_A_R_K_M_A_N написа:
ima li o6te ? пхахаххаха)) mn e qko

и да има като гледам няма много желащи да четат.....аве ще потърся.... Wink
_________________
...пънко нема умре и нафинг елс медърс.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя Skype Name
[ IP : Logged ]
anilaG
Не е лесно !
Не е лесно !


Регистриран на: 25 Яну 2004
Мнения: 1729
Общо думи: 0
Местожителство: България|Габрово|близо до Badmadboy, Shefa, DaViDiaN, Davin4i, Lohnes, Stephen King, Perhi и Idola

МнениеПуснато на: Вто Яну 25, 2005 9:45 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

чета но бавно че да ми харесва, на веднъж ще изпусна нещо пък и тряба да имам какво да чета за по-нататък
_________________

"аз съм българче обичам..."
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
[ IP : Logged ]
nplus
Не е лесно !
Не е лесно !


Регистриран на: 24 Дек 2003
Мнения: 916
Общо думи: 0
Местожителство: Габрово

МнениеПуснато на: Вто Яну 25, 2005 9:54 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

интересно засега
_________________
НЕ НА МОДЕРАТОРСКИЯ ПРОИЗВОЛ Laughing
Shvarci за президент Smile
НЕ НА МАСОВИЯ БАН Very Happy
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
[ IP : Logged ]
anilaG
Не е лесно !
Не е лесно !


Регистриран на: 25 Яну 2004
Мнения: 1729
Общо думи: 0
Местожителство: България|Габрово|близо до Badmadboy, Shefa, DaViDiaN, Davin4i, Lohnes, Stephen King, Perhi и Idola

МнениеПуснато на: Пет Яну 28, 2005 3:06 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

разгеле гутоо, ако това е истина някъде Twisted Evil
не ми се мисли, иначе за лаф стаа
_________________

"аз съм българче обичам..."
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
[ IP : Logged ]
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор    forum.globcom.net Форуми -> КЕФ @ НЕТ Часовете са според зоната GMT + 2 Часа
Иди на страница 1, 2  Следваща
Страница 1 от 2

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Translation by: Boby Dimitrov