forum.globcom.net

[T.N.F.]

Проблемът в Чечня може да бъде бързо разрешен. В тази област са разположени м/у 18 и 20 000 танка, които могат да разринат резаците за две седмици. Във филма "Всички страхове" много добре се засяга този проблем. Вл. Путин може да използва всякакви средства и чрез тях да се справи с чеченците дори за един ден - колко му е да пусне някакво химично или биологично оръжие. Интересно ми е само как ще реагира "световната полиция" САЩ. Ще направят всичко възможно да обвинят руснаците в редица престъпления от социален и т.н. характер, колкото и да нямат право точно те да го правят, имайки предвид деянията им из Ирак. Ще подкладат обвинения и ще надигнат и все още подчиняващите им се европейски институции срещу Русия, което означава край на надеждите за Обединена Европа, включваща Русия и независима от САЩ - нещо, на което много се надявам. Затова и руснаците не предприемат подобни мерки - в случая те постъпват много по-добре от онея капиталистчески идиоти, които съм сигурен, че ще се възползват от всяка една възможност да унищожат бъдещия европейски строй, който ще бъде изключително успешен за доброто бъдеще на Европа, но фатален за имперските им амбиции.
Относно родното производство смятам, че го чака светло бъдеще след като БСП вземат властта - те 100% ще работят в подкрепа на българската продукция, а и не само те - както вече видяхме основите на тази работа са вече поставени, чрез кампанията "Избирай със сърцето си" или нещо подобно.

[martto]

Политбюро (1953 - 1967)

27 февруари 1956:
Булганин, Ворошилов, Каганович, Кириченко, Маленков, Микоян, Молотов, Первукин, Сабуров, Суслов, Хрушчов,
Кандидат членове:
Брежнев, Жуков, Мухидинов, Фурцева, Шверник, Шепилов

19 юни 1957:
Каганович, Маленков, Молотов и Шепилов са освободени от поста си в ЦК на партийният пленум
Президиумът включва: Аристов, Беляев, Брежнев, Булганин, Ворошилов, Жуков, Игнатов, Кириченко, Козлов, Микоян, Суслов, Фурцева, Хрушчов (заема мястото на освободеният от париен пост - Маленков - главен секретар на ЦК), Шверник

29 октомври 1957: Жуков е освободен от партиен пост
1957-1961: от партиен пост са освободени Мухитдинов, Булганин, Беляев, Кириченко и Ворошилов

31 октомври 1961: Брежнев, Воронов, Козлов, Косигин, Микоян, Подгорни, Полянски, Суслов, Хрушчов, Шверник

14 октомври 1964: Хручов е освободен от пост главен секретар на ЦК на КПСС

8 април 1966: Брежнев, Воронов, Кириленко, Косигин, Мазуров, Подгорни, Полянски, Суслов, Шелепин, Шелест

21 юни 1967: Андропов е избран за член на КПСС
_________________
HASTA LA
VICTORIA
SIEMPRE

[martto]

9 април 1971:
Брежнев, Воронов, Гришин, Кириленко, Косигин, Кулаков, Кунайев, Мазуров, Подгорни, Полянски, Суслов, Шелепин, Шелест, Андропов, Демичев, Машеров, Рашидов, Устинов

5 март 1976:
Андропов, Брежнев, Гречко, Гришин, Кириленко, Косигин, Кулаков, Куняев, Мазуров, Подгорни, Моманов, Суслов, Устинов, Алиев, Демичев, Машеров, Пономарев

17 юли 1977:
Кузницов и Черненко са избрани за кандидат членове на пленума на ЦК на КПСС

4 октомври 1980:
Машеров умира при авромобилна катастрофа

21 октомври 1980:
Косигин се оттегля от ЦК, Горбачов е избран за пълноправен член на ЦК

3 март 1981:
Андропов, Брежнев, Горбачов, Гришин, Кириленко, Романов, Суслов, Тихонов, Устинов, Черненко, Алиев, Демичев, Кузницов, Пономарев, Шеварнадзе

10 ноември 1982: Брежнев умира
_________________
HASTA LA
VICTORIA
SIEMPRE

[dosh]

[dosh]

[T.N.F.]

Прав си, много си прав. Понякога си мисля какъв е смисъла от рано да се занимавам с политика като след време има да се ядосвам предостатъчно
_________________
MANCHESTER UNITED - ONE UNITED - FOREVER UNITED

[млад социалист]

[dosh]

[martto]

Случайно се натъкнах на следните данни и реших да ги споделя. Не съм сигурен дали трябва да ги поствам в тази тема, но е безмислено да се прави нова.

Някои наблюдатели смятат, че точно Раул може да наследи Фидел, ако на него му се случи нещо. Но през последните години се наложи мнението, че това може да е и значително по-младият Карлос Лахе - бивш комсомолски лидер и настоящ вицепрезидент. Този вариант е по-реалистичен и с оглед новата амбиция на "команданте ен хефе" - да надвие враговете си с модерно мислене и с обновен образ на Острова на свободата, където млади технократи впрягат пазарни механизми в полза на социализма. Фидел избра тази посока след разпадането на световния соцлагер през 1989 г., когато Куба практически бе изоставена от дотогавашните си съюзници на произвола на съдбата. Парадоксът е, че самият Фидел винаги е бил "бялата врана" в компанията на някогашните соцлидери. Той бе принуден да се "закачи" към тях, след като Вашингтон взе на прицел кубинската революция. В САЩ не пожелаха да преглътнат, че потомъкът на заможната фамилия Кастро, на когото гледаха просто като на поредния превратаджия, национализира американската собственост в Куба и започна аграрна реформа.
Затова през 1961 г. пратиха в Залива на свинете наемници да го свалят, а когато те се провалиха, обявиха блокада на Куба. Резултатът бе, че Кастро провъзгласи революцията си за социалистическа и поиска от тогавашния съветски лидер Никита Хрушчов да му прати ракети. Последвалата карибска криза изправи през 1962 г. света на ръба на войната.
Хрушчов и Кенеди уталожиха нещата, но Куба и Кастро продължиха да горчат на още десетина американски президенти оттогава до днес, а ЦРУ организира десетки опити за убийство на брадатия "команданте".
Десетилетия наред бившият соцлагер крепеше своя отвъдморски "бастион" с петрол и други помощи. Кастро пък скандализираше лидерите му по общите им сбирки с хапливи реплики, с отказ от привилегии, с бягства от охраната. Когато старата конструкция на света рухна, всички зачакаха кога ще падне и Кастро. Той обаче се удържа и кубинците още си го харесват. Най-голямата му заслуга от последните години е, че отвори икономиката за пазарните механизми и за чуждите инвестиции, като в същото време съхрани и всички бонуси на социализма - безплатното здравеопазване и образование, евтините жилища, осигурените пенсии, ниската смъртност.
_________________
HASTA LA
VICTORIA
SIEMPRE