forum.globcom.net Форуми forum.globcom.net
ФОРУМ
 
 AlbumAlbum Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори   ТърсенеТърсене   ПотребителиПотребители   Потребителски групиПотребителски групи  AlbumAlbum   Регистрирайте сеРегистрирайте се 
 ПрофилПрофил   Влезте, за да видите съобщенията сиВлезте, за да видите съобщенията си   ВходВход 

ЛЕВСКИ
Иди на страница 1, 2, 3 ... 21, 22, 23  Следваща
 
Създайте нова тема   Напишете отговор    forum.globcom.net Форуми -> Футбол
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
ivo27
Вратар
Вратар


Регистриран на: 21 Яну 2005
Мнения: 2690
Общо думи: 56,620

МнениеПуснато на: Вто Май 24, 2005 12:16 pm    Заглавие: ЛЕВСКИ Отговорете с цитат

Точно преди 91 г е основан отбора на народа Левски. ЧРД на всички левскари! blaaaaaa


ФК ЛЕВСКИ



1. История

Левски – 90 години на радости, болки и надежди

Богата, противоречива, странна и същевременно велика е историята на Левски. История, събрала в едно болката и радостта на поколения българи. За да бъде написана тя, са нужни не само много страници, но и много години…

Създаден със свободна воля, този клуб е обсебил и продължава да обсебва съзнанието на милиони сънародници у нас и зад граница.


Началото

В единайсетата година на миналия век група прогимназисти решили да създадат спортен клуб. Ентусиастите се подвизавали в района между улиците “Витошка”, “Скобелев” и “Патриарх Евтимии” в София. Първоначално нарекли своя проект “Шестия клуб”, тъй като по това време в София имало още пет. Но Балканската и Междусъюзническата война осуетяват реализацията на идеята.

Едва през пролетта на 1914 г. мечтата на момчетата става факт. По предложение на Борис Василев–Боркиша клубът е кръстен на Апостола на свободата Васил Левски с официалното име Софийски спортен футболен клуб “Левски”. Датата на основаването е 24 май (!), а мястото – днешната градинка пред 22-ра гимназия.

Учредителното събрание избира ръководство в състав: Владимир Григориев (Владиса) – председател. Георги Манолов (Манолето) – подпредседател, Крум Динков – секретар, Борис Василев – Боркиша – касиер, Стефан Тошков и Атанас Янков – членове, и Костадин Манолов – домакин. За контролна комисия са определени Зафир Абрашев, Крум Траянов и Любомир Чавдаров. Всички членове на управата са същевременно и първите футболисти на Левски.

Под знака на народната власт

Ако неутралният чужденец прочете следващите редове, сигурно ще се хване за главата и ще промълви: “Господи, възможно ли е това!”

Смяната на политическата система след Втората световна война се отразява и на Левски. При това болезнено. След масова чистка на ръководството през есента на 1944-а година отборът е обединен с Пощенски спортен клуб и новото формирование добива името ПСК “Левски”. Но само година по-късно е превърнат във Физкултурно дружество “Левски” (София). През 1949-а всички дружества преминават на ведомствен принцип с решение на БКП. По съветски образец Левски е преименуван на “Динамо” и става клуб на пощенци и... работещите в леката и хранително-вкусовата промишленост. В края на 50-те години следва нова реорганизация - на териториален принцип. Името “Левски” се връща официално, а дейността му се извършва на V район (“В. Левски”) в столицата. Статуквото продължава до 1968 г., когато партията решава, че клубовете трябва да се обединяват, за да достигнат равнището на западните конкуренти.

В резултат на това проникновено виждане Левски е обединен с клуба на МВР Спартак. Футболистите са военизирани, а на новия отбор е сложено името “Левски-Спартак”.

И досега този акт на режима си остава едно от най-тъжните и обидни събития за почитателите на тима. Но и това не е краят. След финалния мач за Купата на България между Левски-Спартак и ЦСКА през 1985 г. (преминал при груба игра и безобразно съдийство) двата най-популярни клуба са разформировани и прекръстени. Управляващите апаратчици решават, че оттук нататък Левски ще се нарича... Витоша! Едва през 1990 година отборът възстановява изконното си име под мощния натиск на обществеността. Осем години по-късно той е преобразуван в акционерно дружество, като с този статут функционира и до днешни дни.

Когато си лишен от собствен дом

Драмата на Левски съвсем не се изчерпва с честата промяна на името. В края на 40-те години отборът е принуден да смени и своя дом. При основаването си сините не са разполагали с игрище. Тренирали са на терен с размери 80x40 в местността Могилката, където става и основаването на клуба – пред 22-ра гиманзия. Малко по-късно отборът води подготовка на плаца на VI софийски полк, където днес величествено се издига монументът “1300 години България”. Едва през 1924 г. столичните общинари отпускат терен за строеж на собствено игрище. Мястото е в съседство до Перловската река, малко след “Орлов мост” по посока Витоша. Тогава е било сметище, а днес там се намират бившата ледена пързалка “Дружба” (вече разрушена) и част от националния стадион “Васил Левски”. Съоръжението е проектирано от архитект Зафир Абрашев – основател и бивш играч на клуба. Той е и главен изпълнител на строителството, което, разбира се, прави на доброволни начала. През 1934 г. стадионът е вече готов, а две години след това е построена банята с топла вода – нещо невиждано за онова време. Дълги години игрището е било едно от най-експлоатираните у нас. Побирало е около 10 000 души и наред с футболните мачове е приютявало почти всички държавни първенства по лека атлетика. През 1949 г. е взето решение за построяването на националния стадион и това означава край на романтичната авантюра. Отборът играе временно на “Юнак”, после и в кв. “Иван Вазов”, където по иронията на съдбата пак е имало сметище. Но по силата на поредното райониране стадионът става собственост на милиционерския Спартак (София).

Сега там се намира едноименният плувен комплекс. През 1960 година Левски започва да строи поредния си и последен (засега) стадион в квартал “Герена”. След промените хората поискаха той да се нарича “Георги Аспарухов”.


По хълмовете на времето

Толкова много са славните моменти и бележитите личности в историята на синия отбор, че са нужни милиони редове, за да бъдат описани подробно. А те несъмнено го заслужават. Естествено всеки привърженик държи най-силно на поколението от неговата младост. Тогава, когато се е е формирал като запалянко. И ако днешните тийнейджъри идолизират Гонзо, Иванков, Топузаков, то тяхните дядовци все още живеят с времето на Георги Аспарухов - Гунди, Христо Илиев - Патрата, Жоро Соколов, Сашо Костов. Още по-възрастните непременно ще споменат с почит Васил Спасов (Валяка), Борислав Цветков – Жук, Любомир Алдев, Димитър Дойчинов, Божин Ласков, Ради Мазников.

Последните са неотменна част от славния отбор от 40-те години, който буквално мачка конкуренцията. После идва генерацията на Гунди, Патрата, Соколето и Сашо Костов, властвала победоносно през 60-те години, за да бъде достойно заменена през 70-те от тази на Павел Панов, Кирил Ивков, Стефан Павлов-Фифи, Стефан Аладжов, Кирил Миланов, Тодор Барзов. Идва и ред на незабравимия отбор начело с Васил Методиев, в който през средата на 80-те блестяха Божидар Искренов, Наско Сираков, Боби Михайлов, Емил Спасов, Ники Илиев, Руси Гочев. Следващият период бе не по-малко вълнуващ – с лидер Сираков и изпълнители от ранга на Илиан Илиев, Даниел Боримиров, Цанко Цветанов, Петър Хубчев, Златко Янков. Този състав буквално се забавляваше на терена и привличаше на националния стадион “Васил Левски” посещаемост, за каквато днес на можем и да мечтаем. Въпросното поколение остави също така ярка следа на световния шампионат в САЩ през 1994 г, когато нашите се класираха четвърти. И така стигаме до края на 90-те и началото на новото хилядолетие, протекло под знака на Левски. С финансово могъщия си президент Майкъл Чорни и безпрецедентния за България спонсор в лицето на “МобилТел” сините нямаха конкуренция на домашната сцена. Постигнаха три шампионски титли, два пъти прегърнаха Купата на България и родиха нови легенди. Георги Иванов – Гонзо и Димитър Иванков влязоха триумфално в залата на славата – там, където се помещават най-заслужилите и най-обичаните.

През лятото на 2004 година за треньор бе назначен Станимир Стоилов, който само година по-рано прекрати състезателната си кариера с капитанската лента на сините.

Скептиците веднага обявиха този избор за грешен и безперспективен, но бяха опровергани, и то бързо. Само след две години Левски достигна четвъртфинал в турнира за Купата на УЕФА след исторически поход от цели 14 мача по европейските терени. Не закъсня и титлата под номер 24.

Без звезди, но с кадърни, дисциплинирани и всеотдайни играчи отборът накара синя България да полудее от радост.


Още малко факти

Какво е важно да знаем за Левски от гледна точка на статистикатаω Левски е участвал в абсолютно всичките 78 национални футболни първенства на България и никога не е финиширал под шестото място. Бил е шампион 23 пъти, 26 пъти е завършвал на второ място. В клубната витрина се помещават 24 национални купи, което е рекорд за страната. Освен това отборът е участвал на девет финала за Купата на България. Левски има в историята си 12 “дубъла”, печелейки едновременно и двете отличия. Много от играчите на отбора са участвали в различните видове национални гарнитури – “А” и “Б” отбор, младежки, юношески, олимпийски и т.н. Вратарят Борислав Михайлов е абсолютен рекордьор по участия в националния тим със 102 мача, а повече от 50 двубоя с националния герб са записали Георги Аспарухов, Добромир Жечев, Николай Илиев, Божидар Искренов, Пламен Николов, Наско Сираков, Златко Янков, Даниел Боримиров.

11 представители на Левски са били избирани за футболисти на годината в България: Асен Пешев (1933 г.), Л. Стамболиев (1942), Георги Аспарухов (1965), Ст. Аладжов (1970), К. Ивков (1974, 1975), П. Панов (1977), П. Николов (1984), Б. Михайлов (1986), Н. Илиев (1987), Александър Александров (1999), Г.Иванов (2000, 2001).

В края на миналото столетие у нас бе организирана безпрецедентна анкета за определяне на футболиста на 20-и век. С голяма разлика пред втория победител стана Георги Аспарухов–Гунди. Допитването естествено провокира развихрянето на клубни страсти, но това не можа да помрачи триумфа на незабравимия Гунди, отишъл си нелепо от света преди 33 години.

Спортен клуб "Левски" - София е основан през 1911 година от група ученици на II мъжка софийска гимназия, като основният практикуван вид спорт е бил футболът.
Клубът е регистриран официално на 24 май 1914 година. Тази дата се смята и за рождения му ден.
Наименованието на клуба в памет на Апостола на свободата Васил Левски е предложено от един от основателите му Борис Василев (Боркиша).
На 3 пъти по време на тоталитарния комунистически режим името на клуба бе насилствено променяно от 1950 до 1957 - на "Динамо", от 1969 до 1985 - "Левски - Спартак" (след обединението с клуба на столичния "Спартак") и от 1985 до 1989 на "Витоша".
За истинските приятели на клуба името винаги е било "Левски".
Значката на клуба е по проект на Минчо Качулев и е изработена през 1922г.
Първият химн на клуба е създаден през 1924г. по текст на Д. Симидов, а мелодията е композирана от Христо Маников.
Основните цветове на клуба първоначално са били жълтият и червеният, а от 1920г. за основен цвят е приет синият.
Първото официално избрано ръководство на клуба през 1914г. е било в състав: Владимир Григоров (Валдиса) - председател, Георги Манолов - подпредседател, Крум Динков - секретар, Борис Василев - касиер, Стефан Тошков и Атанас Янков - членове и Костадин Манолов - домакин.
През първите години след 1914г. футболният тим на Левски е имал следният основен състав : К. Григоров - вратар; К. Манолов и К. Динков - бекове; К. Апостолов, С Стоянов и Б. Василев - халфове; В. Григоров, Ц. Генев, П. Стоянович, Г. Манолов и Д. Сираков - нападатели.
Първият капитан на тима е С. Стоянов.
Първоначално клубът не е имал свое игрище и провеждал тренировките си на празното място, наречено "Могилката" (днес там е изграден НДК), в последствие на плаца на 6-ти пехотен полк. Едва през 1924г. Софийската община отпуска място за игрище на клуба, чийто строеж завършва през 1933г. Днес на това място се намира националният стадион "Васил Левски".
На първият си официален мач през 1914г. Левски губи от столичния ФК 13 с 0:2.
До 1921г. в България не се провежда организиран футболен шампионат. Едва през лятото на 1921г. след създаването на Софийска спортна лига (ССЛ), която обединява 11 клуба от София, започва официалният шампионатен летопис на "сините".
На първият шампионатен мач за сезона 1921/22, който се играе на 18.09.1921г., Левски побеждава столичния Атлетик с 3:1.

Шампионатът по футбол на България е провеждан в различни периоди по две системи.
Първоначално от 1921/22 до 1936/37г. най-напред се играят мачове по точковата система в групите на шестте регионални спортни федерации: Софийска, Севернобългарска, Приморска, Тракийска, Бдинска и Югозападна. След това победителите в регионалните групи по системата на елиминирането определят шампиона на страната.
Първият национален шампионат се играе през 1924г., но не завършва.
От 1938 го 1940г. шампионатът се провежда в една обща национална футболна дивизия по точковата система. Дивизията се състои от 10 клуба.
От 1941 до 1948г. отново шампионатът се връща към първоначалната смесена система, но се увеличават участниците от Софийска регионална дивизия на 3, а на Тракийска и Севернобългарска - по 2 клуба.
От 1949г. до днес шампионатът се определя в една общонационална "А" футболна група.
"Левски" - София е единственият български футболен клуб, който през всичките 73 шампионата е играл или в I Софийска футболна дивизия, или в общонационалната "А" футболна група. Пет от тези шампионата не се завършили.


Националната купа на България досега е имала три трофея – Царска купа, Купата на съветската армия и Купата на България.

Царската купа е подарена от царя през 1924 година. Първоначално тя е била връчвана на клубът шампион по футбол на България. Едва през 1938г. за нея се играе отделен турнир до 1942г. включително.

Купата на съветската армия е подарена от ръководството на окупационните войски на Червената армия през 1946г. За този трофей се играе турнир до 1989г., но той е официален до 1980г.Победителя в него е официален носител на Купата на страната.

Купата на България е трофей от 1981г. досега и е учреден от БФС.
За Царската купа се играни 5 турнира, за Купата на съветската армия 35 турнира, плюс 9 без стойност за националната купа, а за Купата на България се играе и в момента.

До 1937г. оделни турнири за купата на страната не се играят. Същото е и през 1943, 1944 и 1945 година.
Регламента и броя на участниците в турнира през годините са се менили, но така или иначе те остават най-масовите футболни състезания.
Левски е неизменен участник във всички турнири за Националната купа. Той е бил нейн носител 24 пъти, а 9 други е участвал на финала, но не е могъл да излезе победител.

Малко за Левски във Европа/по късно ще сложа и самите мачове/ :

Купа на Европейските шампиони & Шампионска Лига

N Сезон м. п. р. з. гол.р.
1. 1965/1966 4 1 1 2 11-7
2. 1970/1971 2 1 0 1 3-4
3. 1974/1975 2 0 0 2 1-7
4. 1977/1978 4 1 1 2 7-6
5. 1979/1980 2 0 0 2 0-3
6. 1984/1985 4 1 2 1 6-6
7. 1988/1989 2 0 0 2 2-7
8. 1993/1994 4 1 1 2 6-7
9. 2000/2001 4 2 1 1 7-2
10. 2001/2002 6 1 4 1 7-4
11. 2002/2003 4 1 1 2 2-2
Общо в
11 сезона 38 9 11 18 52-55

С най-много мачове
9 - Ст. Аладжов, П. Панов, Пл. Николов, М. Станков, Ил. Стоянов
8 - Ст. Стайков, Ем. Спасов, Г. Иванов, Г. Марков, Е. Топузаков
7 - В. Войнов, Ст. Павлов, Ст. Стоилов
6 - Г. Аспарухов, Бор. Михайлов, Ник. Илиев, П. Петров, Бис. Иванов, Г. Петков, М. Пантелич
5 - Ив. Тишански, Й. Йорданов, Т. Бразов, Ем. Велев, П. Курдов, Н Сираков, Д. Телкийски, Д. Драгич, Р. Гаучо
4 - Ив. Здравков, Ив. Вуцов, Мал. Иванов, Г. Златков, Ст. Абаджиев, М. Гайдарски, В. Митов, Д. Енчев, К. Миланов, Анг. Станков, Р. Гочев, В. Баливски, М. Вълчев, Ем. Кременлиев, П. Хубчев, Ц. Цветанов, Ал. Марков, Зл. Янков, Д. Боримиров, Н. Тодоров, Д. Иванков, П. Пажин, Ал. Александров, Е. Цихмейструк, К. Головской, Ст. Ангелов
3 - Бис. Михайлов, Г. Георгиев, Ал. Костов, Цв. Веселинов, Добр. Жечев, Ив. Стоянов, Н. Грънчаров, Кр.Чавдаров, Пл. Цветков, Бож. Колев, Г. Славчев, П. Григораш, Г. Иванов, Пл. Николов

Автори на головете
7 - Г. Аспарухов, Г. Иванов
3 - П. Панов, К. Миланов
2 - Хр. Илиев, С. Николов, В. Войнов, Н Сираков, Н. Илиев, Н. Тодоров, Д. Иванков, Г. Марков
1- Г. Соколов, Ст. Абаджиев, В. Митков, П. Курдов, Пл. Цветков, Ем. Велев, М. Вълчев, С. Начев, Д. Боримиров, Зл. Янков, Г. Гинчев, Е. Цихмейструк, Й. Терзиев, М. Пантелич


Купа на УЕФА - Про Къп

N Сезон м. п. р. з. гол.р.
1. 1972/1973 4 2 0 2 8-8
2. 1975/1976 8 5 0 3 19-16
3. 1978/1979 4 1 1 2 5-7
4. 1980/1981 4 0 3 1 2-7
5. 1981/1982 2 1 0 1 2-4
6. 1982/1983 2 0 0 2 1-6
7. 1983/1984 4 1 2 1 4-5
8. 1989/1990 2 0 1 1 3-4
9. 1994/1995 2 0 0 2 3-5
10. 1995/1996 4 1 1 2 3-4
11 1999/2000 6 2 3 1 7-4
12 2001/2002 2 0 0 2 0-5
13. 2002/2003 4 2 1 1 6-3
14 2003/2004 8 4 2 2 15-9
Общо в
14 сезона 56 19 14 23 78-87

С най-много мачове
19 - Ст. Аладжов, Е. Спасов
16 - Пл. Николов (защ)
15 - В. Войнов
14 - П. Панов, Й. Йорданов
13 - Кр. Борисов, Н. Гранчаров
12 - К. Ивков
11 - В. Балевски, Р. Гочев
10 - Ив. Стоянов, Б. Искренов, Т. Барзов
8 - Ст. Стайков, Г. Цветков, М. Гайдарски, К. Миланов, П. Петров, Н. Сираков
7 - Ив. Тишански, Вл. Делчев, П. Курдов
6 - Ст. Павлов, Бр. Кочев, Гр. Григоров, Кр. Чавдаров, Ем. Велев, Ем. Кременлиев, В. Дъртилов, Г. Славчев

Автори на головете
10 - П. Панов
9 - Ем. Спасов
3 - Д. Жечев
2 - Ц. Веселиновм, В. Войнов, Й. Йорданов, А. Милков, П. Курдов, М. Вълчев, Н. Сираков, Ив. Василев
1 - Й. Харалампиев, Г. Цветков, В. Митков, К. Миланов, К. Ивков, Г. Донков, П. Михтарски, Ст. Стоилов, Г. Н. Тодоров, Т. Барзов, Р. Гочев, Г. Славчев, Д. Иванков, П. Пажин, Кр. Димитров, З. Сираков, Г. Бачев, С. Йофу


КНК

N Сезон м. п. р. з. гол.р.
1. 1967/1968 2 0 1 1 2-6
2. 1969/1970 6 4 1 1 16-4
3. 1971/1972 2 0 1 1 1-3
4. 1976/1977 6 4 0 2 24-9
5. 1986/1987 6 2 0 4 7-9
6. 1987/1988 2 1 0 1 2-3
7. 1991/1992 2 0 0 2 3-7
8. 1992/1993 2 1 0 1 2-2
9. 1996/1997 2 1 0 1 1-1
10. 1997/1998 2 0 1 1 2-3
11 1998/1999 4 1 1 2 10-8
Общо в
11 сезона 36 14 5 17 70-55

С най-много мачове
16 - К. Ивков
13 - П. Панов
12 - Ст. Аладжов
9 - М. Гайдарски, Я. Кирилов, Н. Илиев, Н. Сираков
8 - Бис. Михайлов, Б. Искренов, Д. Марков, Кр. Коев, Н.Тодоров, Д. Иванков
7 - Д. Жечев, В. Войнов, Ем. Велев, Г. Йорданов, Б. Михайлов, Ем. Спасов, К. Банков, Вл. Йонков
6 - Г. Аспарухов, Ст. Пешев, Ал. Костов, Цв. Веселинов, Ив. Стоянов, П. Кирилов, Н. Грънчаров, Ив. Тишански, Т. Барзов, К. Миланов, П. Петров, Р. Гочев, М. Радуканов, Ал. Александров
5 - Н. Котков, Й. Йорданов, Г. Иванов, Г. Борисов, И. Василев
4 - Ст. Стайков, Кр. Борисов, Ст. Павлов, Г. Цветков, С Начев, Ст. Георгиев, В. Дъртилов, Зл. Янков, П. Хубчев, Ил. Илиев, Ст. Господинов, В. Павлов, И. Симеонов, Д. Донев

Автори на головете
13 - К. Миланов
9 - П. Панов
5 - Г. Аспарухов, Н. Сираков
3 - Н. Котков, Е. Спасов, Г. Иванов, Г. Борисов
2 - Й. Йорданов, Б. Искренов, Н. Тодоров, З. Лазаров
1 - Цв. Веселинов, М. Гайдарски, Ал. Костов, В. Митов, П. Кирилов, Бл. Кръстанов, Г. Цветков, Г. Йорданов, П. Курдов, В. Дъртилов, К. Банков, Г.Д. Димитров, Пл. Гетов, Д. Боримиров, Ил. Симеонов, Я. Кирилов, Д. Донев, М. Радуканов

Левски на трите фронта

Турнир м. п. р. з. г.р.
КЕШ 38 9 11 18 52-55
КНК 36 14 5 17 70-55
УЕФА 56 19 14 23 78-87
Общо 130 42 30 58 200-197


Председатели /президенти/ на Левски през годините :

1914 - 1919г. Владимир Григоров
1920 - 1921г. Димитьр Иванов
1922 - 1923г. Димитар Иванов, Димитър Писарев
1924 - 1925г. Стефан Проданов
1926г. д-р Петър Стоянович
1927г. - 1929г. Стефан Проданов
1930г. - 1931г. Йордан Генчев
1932г. - 1934г. д-р Петър Стоянович
1935г. Христо Данчев, д-р Димитър Вълчев
1936г. д-р Петър Стоянович
1937г. д-р Стефан Проданов
1938г. - 1940г. д-р Петър Стоянович
1941г. Стефан Проданов
1942г. - 1944г. Стоян Реджков
1945г. - 1946г. Никола Йотов
1946г. Никола Йотов
1947г. - 1948г. Никола Крушовенски
1949г. - 1951г. Иван Аладжов
1952г. Паруш Парушев
1953г. - 1958г. Димитър Янев
1959г. - 1960г. Велин Георгиев
1961г. - 1962г. Денчо Юруков
1963г. - 1965г. Ангел Бързашки
1966г. - 1968г. Асен Младенов
1969г. - 1971г. Любен Червенушев
1972г. - 1974г. Тодор Станчев
1975г. - 1979г. Борислав Лазаров
1980г. - Асен Младенов
1981г. - 1982г. Данаил Николов
1983г. Данаил Николов, Кръстю Чакъров
1984г. Кръстю Чакъров
1985г. Кръстю Чакъров, Александър Цветански
1986г. Александър Цветански, Лазар Лазаров
1987г. Лазар Лазаров
1988г. Лазар Лазаров, Данаил Николов
1989г. Данаил Николов, Кръстю Чакъров
1990г. Кръстю Чакъров
1991г. Васил Спасов, Томас Лафчис
1992г. - 1998г. Томас Лафчис
1999г. Томас Лафчис / Владимир Грашнов
2000г. Владимир Грашнов
2001г. Владимир Грашнов / Михаил Чорни
2002г. - 2004г. Михаил Чорни

Най-дълго са били председатели на клуба Стефан Проданов и д-р Петър Стоянович - по 8 години и Томас Лафчис - 9 години.

В първите години след създаването на Левски - София не е имал треньор. Тренировките и състава за мачовете са се определяли от най-опитните играчи.
От 1921г. общото събрание на клуба е избирало така наречения "завеждащ спорта", който е бил неплатеният треньор на футболния тим.
Първи "завеждащ спорта" е бил Борис Василев - Боркиша.
До 1932г. функциите на треньор неизменно са били изпълнявани от завеждащия спорта, с изключени през сезона 1923/24, когато официален играещ треньор е бил руснакът Михаил Борисов.
Едва от 1932г. в клуба се въвежда официално длъжността треньор и тя е поверена на Цветан Генев - Цеко.
1921/22г. - Борис Василев
1922/23г. - Борис Василев
1923/24г. - Михаил Борисов
1924/25г. - Борис Василев
1925/26г. - Борис Василев
1926/27г. - Борис Василев
1927/28г. - Иван Качев
1928/29г. - Иван Качев
1929/30г. - Иван Качев
1930/31г. - Иван Качев
1931/32г. - Иван Качев
1932/33г. - Цветан Генев
1933/34г. - Иван Радоев, Георги Караиванов
1934/35г. - Георги Караиванов, Рудолф Льовенфелд
1935/36г. - Рудолф Льовенфелд, Иван Радоев
1936/37г. - Кирил Йовович
1937/38г. - Иван Радоев
1938/39г. - Димитър Мутафчиев
1939/40г. - Асен Панчев
1940/41г. - Милош Стружкаа
1941/42г. - Асен Панчев
1942/43г. - Асен Панчев
1943/44г. - Асен Панчев, Иван Радоев
1944/45г. - Иван Радоев
1945/46г. - Иван Радоев
1946/47г. - Иван Радоев
1947/48г. - Иван Радоев
1948/49г. - Рижьо Шомлай
1950г. - Иван Радоев
1951г. - Иван Радоев, Венцислав Ангелов
1952г. - Венцислав Ангелов, Любен Петров
1953г. - Димитър Мутафчиев
1954г. - Васил Спасов
1955г. - Васил Спасов
1956г. - Васил Спасов, Георги Пачеджиев
1957г. - Георги Пачеджиев
1958г. - Георги Пачеджиев
1958/59г. - Георги Пачеджиев
1959/60г. - Георги Пачеджиев, Коце Георгиев
1960/61г. - Коце Георгиев, Кръстьо Чакъров
1961/62г. - Кръстьо Чакъров
1962/63г. - Кръстьо Чакъров
1963/64г. - Кръстьо Чакъров
1964/65г. - Христо Младенов, Рудолф Витлачил
1965/66г. - Рудолф Витлачил
1966/67г. - Кръстьо Чакъров
1967/68г. - Кръстьо Чакъров
1968/69г. - Кръстьо Чакъров, Васил Спасов
1969/70г. - Кръстьо Чакъров, Рудолф Витлачил
1970/71г. - Рудолф Витлачил, Йончо Арсов
1971/72г. - Йончо Арсов
1972/73г. - Йончо Арсов, Димитър Дойчинов
1973/74г. - Димитър Дойчинов
1974/75г. - Димитър Дойчинов, Иван Вуцов
1975/76г. - Иван Вуцов
1976/77г. - Васил Спасов
1977/78г. - Иван Вуцов
1978/79г. - Иван Вуцов
1979/80г. - Иван Вуцов
1980/81г. - Христо Младенов
1981/82г. - Христо Младенов, Добромир Жечев
1982/83г. - Добромир Жечев
1983/84г. - Васил Методиев
1984/85г. - Васил Методиев
1985/86г. - Кирил Ивков
1986/87г. - Кирил Ивков, Павел Панов
1987/88г. - Васил Методиев
1988/89г. - Васил Методиев, Добромир Жечев
1989/90г. - Добромир Жечев, Павел Панов
1990/91г. - Павел Панов, Васил Методиев
1991/92г. - Васил Методиев, Динко Дерменджиев, Иван Вутов
1992/93г. - Иван Вутов
1993/94г. - Георги Василев
1994/95г. - Георги Василев
1995/96г. - Иван Кючуков
1996/97г. - Георги Цветков, Андрей Желязков
1997/98г. - Стефан Грозданов, Михаил Вълчев
1998/99г. - Вячеслав Грозни, Ангел Станков
1999/00г. - Любко Петрович, Димитър Димитров
2000/01г. - Владимир Федотов, Любо Петрович
2001/02г. - Любо Петрович, Героги Тодоров, Рюдигер Абрамчик, Славолюб Муслин
2002/03г. - Славолюб Муслин, Героги Тодоров
2003/04г. - Героги Тодоров, Георги Василев
2004/...... - Станимир/Мъри/ Стоилов
Ръководство и треньорски щаб
* Президент: Тодор Батков
* Председател на Надзорен съвет: Тодор Батков
* Председател на Управителен съвет: Георги Марков
* Спортно-технически директор: Наско Сираков
* Финансов директор: Константин Баждеков
* Старши треньор: Станимир Стоилов
* Помощник треньор: Цанко Цветанов
* Помощник треньор: Емил Велев
* Треньор на вратарите: Валентин Захариев
* Кондиционен треньор: Ясен Екимов

Известни футболисти
* Александър Костов
* Ангел Станков
* Антон Милков
* Асен Панчев (Панчето)
* Асен Пешев (Капуй)
* Бисер Михайлов
* Благой Кръстанов
* Божидар Искренов (Гиби)
* Божин Ласков (Попето)
* Борислав Михайлов
* Васил Митков
* Васил Спасов (Валяка)
* Войн Войнов (Войната)
* Георги Аспарухов (Гунди)
* Георги Иванов (Гонзо)
* Георги Кардашев
* Георги Пачеджиев



* Георги Соколов (Соколето)
* Георги Чиликов
* Даниел Боримиров
* Димитър Дойчинов
* Димитър Йорданов (Кукуша)
* Димо Печеников
* Добромир Жечев (Бобата)
* Емил Спасов
* Емил Кременлиев
* Златко Янков
* Иван Вуцов (Вуцата)
* Иван Тишански
* Илиян Илиев
* Йончо Арсов
* Кирил Ивков
* Кирил Миланов
* Любомир Хранов



* Милко Гайдарски
* Михаил Вълчев
* Наско Сираков
* Никола Котков (Котарака)
* Николай Илиев
* Павел Панов
* Петър Курдов
* Петър Хубчев
* Пламен Гетов
* Пламен Николов
* Руси Гочев
* Стефан Аладжов (Аладжата)
* Стоичко Пешев
* Тодор Барзов
* Христо Илиев (Патрата)
* Цанко Цветанов
* Цветан Веселинов (Меци)

Известни треньори
* Васил Методиев
* Георги Василев
* Георги Пачеджиев-Чугуна
* Димитър Димитров - Херо



* Димитър Дойчинов
* Димитър Мутафчиев
* Динко Дерменджиев - Чико
* Иван Вутов



* Иван Радоев
* Йончо Арсов
* Кръстьо Чакъров
* Люпко Петрович



* Рудолф Витлачил
* Славолюб Муслин
* Станимир Стоилов
* Христо Младенов

2. Стадиона
Стадион „Георги Аспарухов”


През 1960 година Левски започва да строи поредния си и последен (засега) стадион в квартал „Герена”. След политическите промени хората поискаха той да се нарича „Георги Аспарухов” на името на легендарния футболист, загинал трагично през 1971 г. при автомобилна катастрофа. Стадионът разполага с 29 200 седящи места, разделени в 26 сектора и 3 официални ложи. Посетителите използват 12 входа за достъп до трубуните. Журналистическата ложа разполага с 130 места, от които 24 са оборудвани с постоянна високо-скоростна интернет връзка. Теренът е с размери 105 на 68 метра и е засаден с уникална тревна покривка. Осветлението от 1500 лукса е най-доброто във България. Гордост на стадиона е и супер модерният фитнес салон, в който едновремнно може да се подготвя цял отбор.

Средище на левскарския дух
„Герена”, днес „Георги Аспарухов” винаги ще присъства в съзнанието и сърцата на поколения левскари. Милиони са минали през трибуните, за да аплодират таланта на десетки и десетки майстори на топката. Тук история писаха Георги Аспарухов–Гунди, Сашо Костов, Теко Абаджиев, Христо Илиев–Патрата, Стефан Абаджиев-Теко, Димитър Йорданов–Кукуша, Димитър Жечев, Павел Панов, Стефан Аладжов, Кирил Ивков, Емил Спасов, Наско Сираков, Божидар Искренов, Боби Михайлов, Илиан Илиев, Даниел Боримиров, Димитър Иванков, Елин Топузаков, Георги Иванов–Гонзо....и още много много други любимци на публиката. Стадионът е домакин на стотици паметни мачове. Тук Левски изигра и първия си домакински двубой от европейските клубни турнири, побеждавайки шведския Юргорден с 6:0.

История на първия собствен стадион на ПФК Левски

При основаването си през 1914 г. футболен клуб Левски не е разполагал със собствено игрище. Играчите са тренирали на терен с размери 80 на 40 метра в местността Могилката, където става и учредяването на клуба - пред 22 гимназия срещу НДК. По-късно отборът води подготовка на плаца на VІ софийски полк. Днес на това място е монументът "1300 години България".

През 1924 г. столичната община отрежда терен за строеж на игрище на футболен клуб Левски. Така на Първото редовно заседание на Столичния общински централен съвет от 13 октомври 1924 г. с Протокол № 42 по заявление на спортен клуб Левски вх. № 7922 / 8.ІХ от същата година мястото е предоставено. То е в Борисовата градина, северно от руската гробница, край бул. "Евлоги Георгиев" с площ от 16 декара. Пространството обхваща част от сегашния стадион "Васил Левски" и стадион "Дружба" срещу Перловската река.

Проектът за изграждането на игрището е изготвен безплатно от арх. Зафир Абрашев, който е сред основателите на дружеството и негов състезател. Строителството става на доброволни начала като се изгражда специален фонд "Игрище" от привържениците на клуба. Вноските се наричали "тухлички".


През 1934 г. стадионът на ПФК Левски е вече готов, а малко по-късно е построена и банята с топла вода - нещо нечувано за онези времена. Решаващо за изграждането на цялата база е преди всичко труда на членовете на клуба
стадион - "Раковски"
и неговите привърженици.

На 22 май 1926 г. Левски играе на своето собствено игрище и първия си международен мач срещу египетския Сфинкс (Кайро).

Към 1944 г. стадионът разполага с футболно игрище, пейки за 10 000 зрители, лекоатлетическа писта с 4 коридора, баскетболно и две волейболни площадки. Има също ресторант и кафене. Там се провеждат както срещи от държавното футболно първенство, така и мачове от шампионатите по лека атлетика, волейбол и баскетбол. Стойността на имота съгласно финансовия отчет за 1933 г. възлиза на 1 011 950 лв.
След 9. ІХ. 1944 г. по решение на ЦК на БКП от август 1949 г. спортният клуб Левски е закрит и трансформиран от клуб на народа в производствен и ведомствен по съветски образец. Прекръстен е на Динамо. Разпоредено е на Министерство на комуналното стопанство да изземе имуществото на клуба, след което стадионът е разрушен. По-късно на това място е изграден сегашния национален стадион, което означава край на романтичната авантюра.

Впоследствие отборът играе временно на ст. “Юнак”, после и в кв. “Иван Вазов”. Но по силата на поредното райониране игрището става собственост на милиционерския Спартак (София). Сега там се намира едноименният плувен комплекс. През 1960 година Левски започва да строи стадиона в квартал “Герена”. След промените хората поискаха той да се нарича “Георги Аспарухов”.

И до днес отборът не е получил обезщетение за изгонването от собствения му дом през 1949 г.

Ето защо ръководството на ПФК Левски в последните две години, базирайки се на текстове от новата българска Конституция, претендира за обезщетяване на ПФК Левски чрез дългосрочно предоставяне правото на ползуване на ст. "Раковски", който е държавна частна собственост.

3. Феновете

... Че публиката на Левски е най-великата и достойна в България го признават дори някои цесекари. Отборът се подкрепя докрай, независимо от резултата и съперника. Футболистите и шефовете на клуба понякога са критикувани, но никога не стават обект на омраза. Стадион "Георги Аспарухов" е свещено място и той не може да бъде осквернен от сините привърженици. Песните на феновете са предимно за възхвала на отбора, a тези кoито не са, се пеят само в подходящ случай. Основната причина за всички положителни явления се корени в начина на мислене на запалянковците. И Левски, както всеки клуб изпада в кризи, но това по-никъкъв начин не влияе на подкрепата от трибуните. Напротив феновете се сплотяват повeче, защото знаят, че и те могат да допринесат с нещо за подобряване на положението. Всеки от нас разбира, че когато тимът е затруднен (било то игрово, финансово и пр.) публиката е тази, която може да направи нещата по-безболезнени и дори да реши проблема. За да бъда честен трябва да кажа, че и между запалянковците на Левски се срещат хора, които не винаги докрай стоят зад отбора.
Футболистът на века... За Гунди е писано и говорено много, но винаги има какво още да се каже. Желанието ми е да акцентирам върху измисленият спор, кой е най-големият футболист в цялата българска история - Георги Аспарухов или Христо Стоичков. За тези, които имат съмнения кой е той, трябва да кажа нещо. Нека предположим, че идеалният футболист има 10 качества, като физика, дрибъл, скорост, игра с глава, пас, силен и точен удар, използване на двата крака, контрол над топката, феърплей и отнемане на топката от противника. На всички е ясно, че Гунди покрива поне девет от десетте критерия. Искам да попитам, някой да е виждал Стоичков да играе с глава или да прави задни и странични ножици? Десният му крак е като патерица. A и индивидуалната техника на Ицо не отговаря на претенциите му (нека си спомним голът на Гунди на "Уембли", останал в аналите на митичният стадион). За феърплей при Стоичков изобщо не може да се говори. Някои хора не могат да правят разлика между най-титулуван и най-добър играч! Безспорно Христо Стоичков е българският играч с най-много отличия засега. Нека погледем фактите. В официалната класация на ФИФА Стоичков е с 22 места след Г. Аспарухов. Световни историци, статистици и медии поставят синята легенда на 40-то място, докато Стоичков е 62-ри. Христо Стоичков има шанса да играе в един от най-силните отбори в света - Барселона, а треньор да му е Йохан Кройф. Стоичков се състезва във времето на телевизията, многото зрители, медиите и интернет. Всичко това дава възможност да бъде видян и оценен от всеки жител на планетата. Но това не му помагa да се нареди преди Гунди.
Смея да твърдя, че Георги Аспарухов е звезда, а Стоичков метеор (свети докато изгаря)!
Гунди е може би единственият футболист, който се превръща в своеобразен обществен феномен за България. Въпреки огромната любов на запалянковците (не само от Левски) и уважението на колегите си фуболисти, официалните власти имат към него ясно изразена неприязън! Може би причината се крие в това, че името на Гунди се смята за символ на ФК Левски. Тогавашните управници имат поговорка: "Не всички левскари са фашисти, но всички фашисти са левскари!". Поради тази причина ЦСКА е толериран неистово, а Левски низвергнат. Особено показателен е следният факт.
Българският представител в гласуването за носител на "Златната топка" за 1965 г. е правителственият "Работническо дело". Вестникът не посочва Гунди в петицата!? Ако го беше поставил на първо място, което той несъмнено заслужава, ставаше трети в крайното класиране. Забележете при това без да е играл в супер отбор, а само и единствено в България.
... Най-голямото доказателство потвърждаващо комунистическия принцип, че всички фашисти са левскари е погребението на Гунди и Котков. Когато през 1971 г. над 550 хил. души излизат по улиците на София, властта се втриса от ужас. Не е далечна "Пражката пролет" от 1968 г. и съмненията за повторение на събитията от Чехословакия тревожат болните комунистически мозъци. Хиляди полицаи, пожарникари, военни и хора от Държавна сигурност са мобилизирани. Според властта левскарските редици са пълни с представители на "опозицията". Те трябва да бъдат обезвредени, защото има опасност да разбунтуват народа. Само за седмица са арестувани по-видни левскари като Рихард Езра, Пиолата, Любо Ангеловски, Сашо Моряка, Мунис, Гошо Национала, Коно, близнаците Булдоци и много други. Някои от тях се отървават с предупредителни протоколи, а останалите са изселени от столицата. Най-гнусното, което върши властта, обаче остава късането на некролозите на загиналите футболисти, всекидневното прибиране от гробовете на Гунди и Котков на листове със стихове посветени на тях, събирането на снимките им и тъпкането на цветята оставени в тяхна памет!!
Без думиЖелая да хвърля светлина върху създаването на ЦСКА. От разговорите ми с привърженици на различни отбори разбирам, че този въпрос е съвсем неясен. Най-заблудени са онези, които смятат ЦСКА за пряк наследник на АС-23. Това най-често са чорбари, осъзнаващи комунистическата същност на отбора си, но нямащи възможност да се отрекат от него. Какво казва историята по този въпрос?
След деветосептемврийският преврат през 1944 г. се премахват всички дотогавашни спортни структури. Още на 25.09.1944 г. е създаден Временен спортен съвет. Той отстранява не само ръководителите на спортните клубове, но и редица бивши и действащи треньори и футболисти. Причината за това са налудничевите обвинения "за профашистка дейност". Нещо повече, последвалата реорганизация на клубовете довежда до ликвидирането на много от тях, а останалите са прекръстени с нови имена. Така Левски е обединен с Княз Кирил, който преди това е преименуван на Пощенски спортен клуб. Новото име на клуба е ПСК Левски. ЖСК става Локомотив, Славия е обединена с България и Бежанец и става Славия 45 и т.н. АС-23, Шипка и Цар Борис III са претопени в един клуб на армията, наречен Чавдар. През сезона 1946/47 г. Чавдар изпада от Първа дивизия, след което е преименуван на ЦДВ. Тъй като отборът на партията не може да играе във Втора дивизия, той е обединен със силният за времето си Септември от Първа дивизия. Това става в края на сезона 1947/48 г. като името на новият отбор е "Септември" при ЦДВ. Така без да е извоювал участие при най-добрите, ЦСКА започва съществуванието си.
Левски, това е БългарияЗа да не бъда голословен ще цитирам дословно извадка от "Задочни репортажи за България" (Георги Марков, 1990, София, 40): "... От друга страна, футболът беше добре прикрит повод човек да изрази своята ненавист към режима. Разполагайки с власт да правят каквото си искат, другарите създадоха отборът на ЦСКА, който трябваше да бъде символ на партийната непобедимост. Това естествено тласна огромната маса футболни зрители към "Левски", който логично се превърна в символ на стара България. Мачовете между двата отбора бяха истински войни. Спортът се командваше от военните и те взимаха мерки да подсигурят падането на "Левски". По игрищата често можеха да се видят сблъсквания, които в основата си бяха политически. И досега ми е пред очите един юначен хлапак от Коньовица, когото милицията се опита да измъкне от стадиона по време на мач и който просна на земята половин дузина милиционери. Преди друг мач на тези два отбора майорът от МВР, който ръководеше охраната на стадиона, събра всички, които трябваше да пазят реда, и им дръпна една реч, в която най-важен беше пасажът: "Днес играят нашите срещу буржоазно-капиталистическата сбирщина на "Левски". Ние ще докараме цяло поделение. Ако някой от ония се надигне, то веднага го приберете." За еволюцията на стиловете може да се съди от факта, че години по-късно популярността на "Левски" бе ликвидирана по най-безобидния начин - направиха го отбор на Държавана сигурност..."
Феновете на разформированите отбори (които не са били малко) се насочват към останалите оцелели тимове. Една част от тях си избират новият отбор на ЦСКА, който ги привлича с победите си. Към тях трябва да прибавим комунистите и военните, които по "задължение" стават цескари. Появяват се и други поддържащи този комунистически отбор. Това най-често са хора, които страдат от липса на победи в личният си и служебен живот и търсят да избиват комплекси на друго място. Тъй като изборът не е бил голям, значителна част от тези хора се насочват към футбола. Там вече има един отбор победител, зад когото изцяло стои партията-държава, т.е. тук не можеш да бъдеш губещ. Така се създават привържениците на ЦСКА. Днес имаме прекрасната възможност да наблюдаваме колко несполучлива смес се оказват феновете на ЦСКА. Но най-любопитното е, че и новото поколение цесекари е наследило изцяло недъзите на предходното. Разбира се има и изключения. Аз самият познавам качествени хора, които са се заблудили, но според мен те не са повече от 20% от всички, които подкрепят ЦСКА.
В действителност привържениците на ЦСКА не обичат истински отбора си. Тяхната омраза към ЛЕВСКИ ги обединява. По този начин червените фенове признават категорично, че В БЪЛГАРИЯ ИМА САМО ЕДИН ОТБОР И ТОВА Е ЛЕВСКИ - огромна част от народа го обича, а останалата го мрази. Ще посоча няколко примера за казаното по-горе. Нека започнем с най-очевадното - песните "възхваляващи" армейския отбор. Феновете на комунистическият клуб имат около петнадесет най-популярни песни и забележете, че над десет от тях са насочени срещу отбора на ЛЕВСКИ. Тези антилевскарски измислици се пеят постоянно, независимо кой е моментният противник на ЦСКА. Друг е въпросът, че голяма част от споменатите песни са взаимствани от синята агитка. Всеки средно-интелигентен човек го разбира, ако внимателно следи текста. Една песен измислена за възхвала на даден отбор, е градивна. Когато позитивните пасажи са заменени от негативни, а името на Левски остава, е ясно кой е първоизточникът. Това от своя страна говори за липса на вдъхновение, което би трябвало да предизвиква всеки тим у феновете си. В чорбарските редици съществува практика да се слагат различни предмети пред "Българска армия" осмиващи отбора на Левски. Ако някой обича клуба си, то той би трябвало да поставя пред собствения си стадион символи въздигащи отбора му, а не такива, които хулят противника.
Има един неоспорим факт, потвърждаващ горните редове. Това e фактът, че привържениците на ЦСКА са единствените в България, които са се радвали неистово при загуба на "любимия си тим" (ЦСКА-Литекс, 1999). Този начин на мислене е напълно разбираем, защото запалянковците на ЦСКА са южняшки тип. Само по времето на моят недълъг живот си спомням, че неколкократно феновете на червените посягаха срещу своя клуб. Те оскверняваха собственият си стадион като чупеха седалките му и рязаха гредите му. Отнасяха се с омраза към футболистите на отбора си - многократно ги замеряха с домати и яйца, но най-фрапиращо беше желанието да ги пребиват.
... А какво да кажем за психиката им. Те, "родените да побеждават" имат психика на губещи. Конкретен пример ще ви посоча. Имам приятел цесекар, който ми е казвал - "Когато ви поведем с 2:0 в цялата агитка настъпва тягостно очакване. Отвсякъде се носи - "Говедата ще ни обърнат". В същото време отсреща се чува "Хей чуй ЦСКА 2:0, 3:2". Направо си умирам от яд човек!"...
Спомняте ли си многобройните мачове, когaто единствените цесекари на стадиона остават играчите на ЦСКА. Не ви ли се пълни душата като гледате как червените привърженици се блъскат да напуснат стадиона, далеч преди края на мача, защото не понасят загубите. Това последното ще го защитя с песента "Победа и пак победа, ние пеем само за победа!" Свещена глупост! Що за запалянковци са това?...

4. Отбор
ВРАТАРИ
1 Георги Петков
12 Божидар Митрев
31 Георги Георгиев
ЗАЩИТНИЦИ
3 Живко Миланов
4 Игор Томашич
5 Юсуф Рабех
11 Елин Топузаков
14 Веселин Минев
15 Шакиб Бензукан
20 Тодор Стоев
25 Лусио Вагнер
26 Симеон Иванов
32 Стефан Станчев
ПОЛУЗАЩИТНИЦИ
6 Ричард Еромоигбе
7 Даниел Боримиров
8 Георги Сърмов
10 Христо Йовов
13 Ели Зизов
18 Мирослав Иванов
21 Димитър Телкийски
22 Дарко Тасевски
30 Лъчезар Балтанов
НАПАДАТЕЛИ
9 Александър Киров
16 Мариян Огнянов
17 Валери Домовчийски
23 Екундайо Джайеоба
24 Николай Димитров
27 Седрик Бардон
28 Емил Ангелов
77 Милан Коприваров

5. Емблема
Първата клубна емблема е изработена през 1922 г. по проект на Минчо Качулев. Тя представлява квадрат със син фон, в който е изписана стилизирано буквата "Л". Вътрешното пространство на буквата "Л" е запълнено вертикално по равно в жълто и червено. По-късно в горните два ъгъла на квадрата са изписани буквите "С" (спортен) и "К"(клуб), над долната страна на квадрата е изписано "София". Тази емблема е валидна за клуба до 1949 г., когато той се преименува на Динамо.

В периода 1949-1956 емблемата на клуба е неправилен шестоъгълник, запълнен вертикално с червен, бял, син и жълт цвят и ръкописно изписана буква "Д" с червена петолъчка над нея и надпис "София" в подножието.

От 1957 до 1968 г. се въстановява първоначалният вариант на емблемата, но вместо буквите "С" и "К" са вписани "Ф" (физкултурно) и "Д" (дружество).

След обединението със Спартак (София) през 1969 емблемата на клуба е щит със синьо-бял цвят и хоризонтална червена лента най-отгоре. В щита са вписани буквите "Л" (Левски) и "С" (Спартак). Тази емблема клубът има до 1985, когато е преименуван на ФК Витоша. Новата емблема е във вид на стилизирана буква "В" с вписана футболна топка в горната извивка на буквата, цветовете са синьо-бяло.

През декември 1989 г. клубът възстановява оригиналното си име и първоначалната си емблема, като буквите "С" и "К" в горните ъгли на квадрата са заменени с "Ф" (футболен) и "К" (клуб). След регистрация си като ПФК "Левски" през 1998 г. клубът има нова емблема, представляваща щит, изцяло в син цвят. В центъра му е изписана буква "Л", а под нея "1914". На купола на щита има надпис "ПФК Левски".

От 2000 г. Левски София си връща и оригиналната емблема като в момента се използват двете различни емблеми едновременно.



6. Треньора
Станимир Стоилов

Роден на 13.02.1967 г.

* Хасково - юноша, играе до 1990 година
* Левски София - от м. юли 1990 година до м. юни 1992
* Фенербахче Истанбул
* ЦСКА София
* Левски София - от м. юли 1994 до м. юни 1995 година
* Кампомайорензе Португалия
* Славия София
* Левски София - от м. юли 1998 година; капитан на отбора

/от месец юли 2000 година е играещ пом. треньор на Левски/
Представяне в Левски

* 1990/91 - 38 мача; 13 гола; Носител на купата на България'91
* 1991/92 - 36 мача; 14 гола; Носител на купата на България'92
* 1994/95 - 31 мача; 15 гола; Шампион на България'95
* 1998/99 /4 място/ - 32 мача; 2 гола
* 1999/00 /13 място/ - 35 мача; 3 гола; Шампион на България'2000;
Носител на купата на България'2000
* 2000/01 /5 място/ - 17 мача; 4 гола; Шампион на България'2001
* 2001/02 /9 място/ - 45 мача; 0 гола; Шампион на България'2002;
Носител на купата на България'2002
* 2002/03 - 24 мача; 0 гола

Общо: 258 мача; 51 гола
/В скоби е класирането на футболиста сред играчите на Левски за съответния сезон/

* 15 място в ранглистата по участия за всички времена
* 25 място в ранглистата по вкарани голове за всички времена
* Брой сезони в Левски: 7,5

7. Легенда
Георги Аспарухов - Гунди

Спортист и футболист №1 на България за 1965 г.
Заел осмо място в класацията на “Франс футбол” за “Златната топка” през 1968 г.
Милиони имаха щастието да бъдат преки свидетели на невероятния му талант. За останалите той е причудлив герой от приказка. Приказка без край. България имаше нужда от идоли и съдбата сякаш разбра това. Изпрати Гунди, за да носи радост на хората и той навлезе в техния бит със скоростта на комета. Животът му бе кратък, но огнен като факла, в каквато го превърна и нелепо ранната му смърт. Роди се и игра във време, когато по улиците и махленските поляни буквално гъмжеше от самородни таланти, кой от кого по-ярък и по-впечатляващ. Но в крайна сметка той седна на трона, и то не защото сам го желаеше, а защото хората искаха да го видят там. Запалянковците оцениха личността, която ги даряваше с наслада и емоции и която в най-висока степен сродяваше простата народна игра с изкуството. Правеше го с благородната осанка на аристократ – с чар, с елегантност, с изтънченост дори! Брилянтната техника, пасовете, ударите, близката до съвършенство игра с глава, комбинативността, физическата мощ... Всичката тази благодат сякаш му бе изсипана от рога на изобилието. А не беше грандоман, нито самозабравил се герой на деня. Напротив, според мнозина скромността му даже идваше в повече. Гунди бе истински поддръжник на феърплея - и на терена, и в живота. Коректността бе част от същността му, изразяваше я с естественост, подобна на тази, с която поразяваше вратарите или даваше проникновен пас на съотборник. Когато веднъж му предложили да опише живота си в автобиография, той отказал с аргумента: “Защо азω Якимов е по-достоен!” Кариерата му е низ от радости и от разочарования, от триумфи и от отстъпления. За нея е написано и казано всичко. Победите и попаденията с Левски и с националния отбор, участието на финалите на три световни първенства, незабравимият гол срещу англичаните на “Уембли”, всеобщото признание във и извън България са неща, които се знаят и ще се помнят завинаги. Просто приказка без край. Един от нейните читатели е и легендарният треньор на Милан - Нерео Роко, който с една реплика сякаш каза всичко: “Аспарухов е център-нападателят на моите мечти.” Той бе всенароден любимец, капитал на цяла България. Затова и до наши дни не секва скръбта ни по ранната му гибел. И когато днес ни наблюдава от небесния рай, красивата и плаха усмивка навярно отново грейва на лицето му. Сигурно е така. Защото Гунди наистина бе човек за рая!


Последната промяна е направена от ivo27 на Вто Дек 11, 2007 9:05 pm; мнението е било променяно общо 5 пъти
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
[ IP : Logged ]
IZVERGA
Fuck Milk...Got Beer?


Регистриран на: 10 Мар 2005
Мнения: 3151
Общо думи: 90,422
Местожителство: Е:БългарияГаброво?

МнениеПуснато на: Вто Май 24, 2005 2:51 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

ЧРД happy birthday и догодина шампион че ... Wink
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Skype Name
[ IP : Logged ]
Hristo
Не е лесно !
Не е лесно !


Регистриран на: 08 Ное 2003
Мнения: 1104
Общо думи: 5,502
Местожителство: Arkaim

МнениеПуснато на: Вто Май 24, 2005 3:12 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

честито на Шампионите aaaargh! crazyyy Mr. Green
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
[ IP : Logged ]
ivo27
Вратар
Вратар


Регистриран на: 21 Яну 2005
Мнения: 2690
Общо думи: 56,620

МнениеПуснато на: Вто Май 24, 2005 8:16 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Изпълнителният директор на Левски Наско Сираков призна в интервю за радио "Гонг" за договорка между шефовете на "сините" и тези на Славия за привличането на полузащитника Чавдар Янков.

Това обаче ще стане евентуално при условие, че талантливият халф не премине в чужд отбор през летния трансферен период.

"Водили сме разговори с ръководството на Славия за привличането на Чавдар Янков на най-високо ниво. Имаме уверение, че ако не замине за чужбина, може евентуално да се стигне до договорка", сподели Сираков.

Той коментира евентуалните трансфери на бившите "сини" Георги Иванов - Гонзо и Александър Александров - Кривия.

"Гонзо и Кривия винаги имат място в нашия отбор. Аз лично имам желание те да се върнат в Левски. Важното е какво те ще решат. Дори да не е тази година, може и следващата да дойдат и да завършат кариерата си в Левски", заяви Наско Сираков.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
[ IP : Logged ]
ivo27
Вратар
Вратар


Регистриран на: 21 Яну 2005
Мнения: 2690
Общо думи: 56,620

МнениеПуснато на: Сря Май 25, 2005 10:38 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Въпреки уверенията на ръководството на Левски, че лятна чистка в отбора няма да има последните действия на Станимир Стоилов показват обратното. От групата за финала за купата отпаднаха Саша Симонович и Асен Букарев, които не за първи път търпят критики от младия спец.

Вчера изпълнителния директор Наско Сираков, а и самия Стоилов споделиха, че двамата са разочаровали освен тях и привържениците на отбора.

Към тази група могат да бъдат причислени ветерана Георги Марков и халфът Станислав Генчев, чиито договор изтича през юни и ръководството на клуба няма намерение да поднови.

Петият "заподозрян" се казва Георги Чиликов, но неговото напускане е свързано с висока трансферна сума, която спря на няколко пъти преминаването му в чуждестранни тимове.

Имената на всички футболисти, които ще си заминат ще бъдат уточнени на срещата между спортно-техническия щаб и собственикът на клуба Тодор Батков в четвъртък.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
[ IP : Logged ]
ivo27
Вратар
Вратар


Регистриран на: 21 Яну 2005
Мнения: 2690
Общо думи: 56,620

МнениеПуснато на: Чет Май 26, 2005 8:43 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Мнения на футболистите на Левски след победата над ЦСКА с 2:1 във финала за купата на България:

Димитър Иванков: "Бяхме по-добрият отбор и заслужено спечелихме. ЦСКА имаше своите положения, бореха се докрай, дори когато останаха с 9 души на терена, но ние показахме, че сме по-добри.

Аз съм максималист и щеше да е още по-хубаво, ако бяхме спечелили и титлата. Бих останал и завършил кариерата си в Левски, но мисля, че ми е време да замина за чужбина. При ситуацията с Гай мога да кажа, че той също не си мълчеше. Аз не го упреквам, това са нормални неща в такова дерби".

Валери Домовчийски: "Знаех, че мачът ще е много отговорен, но не бях напрегнат и мисля, че се справих. Ако бяхме били за първенството, щяхме да станем и шампиони.

Съжалявам, че тогава не успяхме. Все пак с тази победи изтрихме малко срама от загубата, макар и не напълно. Голът ми е заслуга на целия отбор. Този път вкарахме два пъти и заслужено спечелихме за разлика от мача преди месец."

Милан Коприваров: "Зарядът беше голям. Имаше повече нерви, особено на края, защото в един мач се решаваше купата. Мисля, че заслужено спечелихме, защото бяхме по-добри и създадохме повече положения.

През първото полувреме бях свеж и се справих по-добре. След почивката почувствах болки от стара травма и затова бях сменен".

Георги Чиликов: "Имахме преимущество. В мача за първенство беше същото. Тогава отново надиграхме ЦСКА, но разликата сега бе, че вкарахме положенията си и заслужено победихме. Ако бяхме отбелязали и в срещата за първенство, почти сигурно щяхме да победим и тогава. ЦСКА пак предимно се защитаваше.

В края един фаул изнерви много обстановката. Не смятам, че е станало нещо кой знае какво. Знаехме, че има още 1-2 минути и се опитахме да поуспокоим нещата. Бъдещето ми ще се реши да седмица-две. Не се сърдя на никого в Левски.

Все пак аз съм в този клуб вече четири години и съм вкарал доста голове. В този мач доказах, че винаги играя за отбора. Не е най-важното дали ще се разпиша или не. Важното е Левски да побеждава".

Даниел Боримиров: "Радостта е голяма. Трудът, който положихме през тази година, се оправда. ЦСКА имаше само един удар в нашата врата и то в даденото от съдията продължение, когато можеше да изравни. Не смятам, че те могат да претендират за нещо.

Ние атакувахме и търсехме победата. Смятам, че успехът ни е заслужен. Държахме повече топката и отправихме повече удари. Младите играха много добре. В нашата игра като цяло имаше смисъл, докато от ЦСКА само ритаха топката напред без особена идея.

Генов се стремеше да им помага с каквото може. Той се опита да ни натика в нашата половина с поредица от фаулове. Съжалявам само, че загубихме мача срещу ЦСКА за първенство. Съперникът с нищо не ни превъзхождаше тогава, но ни победи.

Смятам, че предвид интеграцията на младите към отбора, Левски все пак направи успешен сезон. През следващата година на всяка цена ще гоним титлата и пробив в Европейските турнири".
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
[ IP : Logged ]
martto
Не е лесно !
Не е лесно !


Регистриран на: 20 Дек 2004
Мнения: 595
Общо думи: 0
Местожителство: бул. Ленин 21

МнениеПуснато на: Пет Май 27, 2005 10:09 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Честита купа на всички симпатизиращи на Левски!
_________________
HASTA LA
VICTORIA
SIEMPRE
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
[ IP : Logged ]
ivo27
Вратар
Вратар


Регистриран на: 21 Яну 2005
Мнения: 2690
Общо думи: 56,620

МнениеПуснато на: Съб Май 28, 2005 10:44 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Левски ще излезе в последния шампионатен мач за сезона срещу Черно море без трима от основните си играчи.

Димитър Иванков получи от треньорския щаб заслужена почивка и финалът за купата, спечелен от "сините", може да се окаже последният му мач с екипа на Левски.

Националът ще се присъедини утре към лагера на националния отбор, а след двубоя с Хърватия на 4 юни ще концентрира вниманието си изцяло в изчакване на оферта от чужбина.

Заради натрупани наказателни картони срещата с "моряците" пропускат Елин Топузаков и Станислав Ангелов. Очаква се ако не още в началото, то през второто полувреме в игра да влязат младоците Николай Димитров и Лъчезар Балтанов.

Черно море пък има сериозни кадрови проблеми преди гостуването си на "Герена". В тима има множество контузии и наказания. Аут заради картони са Косьо Мирчев и Йордан Терзиев.

Последният дори отнесе два мача заради натрупани девет жълти картона. Поради травми срещата пропускат Ивайло Петров, Тодор Симов, Детелин Димитров и Иван Георгиев.

Гошо Гинчев и Валентин Станчев пък вече обявиха края на кариерите си. Дидо Генчев почти сигурно ще е възстановен и ще играе срещу "сините" днес.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
[ IP : Logged ]
ivo27
Вратар
Вратар


Регистриран на: 21 Яну 2005
Мнения: 2690
Общо думи: 56,620

МнениеПуснато на: Съб Май 28, 2005 6:37 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Левски - Черно море 2:1 с два гола на габровеца и мой приятел Мирослав Иванов - Пръвчо
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
[ IP : Logged ]
franky
Фен на Челси


Регистриран на: 27 Апр 2004
Мнения: 3530
Общо думи: 70,660
Местожителство: Stamford Bridge,Fulham Road,London

МнениеПуснато на: Съб Май 28, 2005 6:38 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

мой приятел също,съсед ми е даже
наистина ли прави 2 гола хихи Smile браво!
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя Skype Name
[ IP : Logged ]
ivo27
Вратар
Вратар


Регистриран на: 21 Яну 2005
Мнения: 2690
Общо думи: 56,620

МнениеПуснато на: Съб Май 28, 2005 8:43 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

юношите старша възраст на Левски набор 87 спечелиха Купата на БФС
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
[ IP : Logged ]
ivo27
Вратар
Вратар


Регистриран на: 21 Яну 2005
Мнения: 2690
Общо думи: 56,620

МнениеПуснато на: Пон Май 30, 2005 11:35 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Нападателят на Левски Георги Чиликов който загуби титулярното си място през пролетта за сметка на юношата Валери Домовчийски се изказа доста остро относно статута си в отбора.

"Имам договор за още една година, но искам вече да сменя обстановката. Все още не знам къде ще играя, но се работи по въпроса. Нормално е да не съм доволен, тъй като не играя редовно. За футболист с моите качества и визитка си е направо срамно да съм резерва дори в именит клуб като Левски", коментира нападателят.

Очаква се днес неговото име и съответната цена да попадне в трансферната листа, която ще бъде обявена от спортно-техническото ръководство. Там вече се намират други две разочарования - Асен Букарев и Саша Симонович.

"Съжалявам, че пропуснах дузпата срещу Черно море, но това може да се случи на всеки", допълни в своя защита Георги Чиликов.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
[ IP : Logged ]
ivo27
Вратар
Вратар


Регистриран на: 21 Яну 2005
Мнения: 2690
Общо думи: 56,620

МнениеПуснато на: Пон Май 30, 2005 1:11 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Exclamation Exclamation Exclamation
Ръководството на Левски постави в трансферната листа някои от доскорошните си титуляри, съобщава официалният сайт на клуба.
Това са Асен Букарев, Саша Симонович, Антон Костадинов, Георги Чиликов, Георги Марков, Елин Топузаков, Димитър Иванков, и Любомир Любенов.
На практика това е половината отбор на "сините", които явно смятат да залагат на обиграване на младите си играчи.
За Митко Иванков вече има проявен интерес от страна на два руски отбора от елита, но поне до момента тяхното име не се споменава.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
[ IP : Logged ]
shyne
Не е лесно !
Не е лесно !


Регистриран на: 05 Сеп 2004
Мнения: 1150
Общо думи: 2,388
Местожителство: Габрово

МнениеПуснато на: Пон Май 30, 2005 1:14 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

и елин топузаков и той ли?
за всички очаквах но за него не съм си помислял никога
_________________
Ювентус Торино
ПФК"СЛАВИЯ" (СОФИЯ)
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
[ IP : Logged ]
ivo27
Вратар
Вратар


Регистриран на: 21 Яну 2005
Мнения: 2690
Общо думи: 56,620

МнениеПуснато на: Пон Май 30, 2005 3:25 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

shyne написа:
и елин топузаков и той ли?
за всички очаквах но за него не съм си помислял никога

що? В последните 3 мача с ЦСКА направи 3 дузпи, а в последния и го изгониха

още новини около Левски:
Изпълнителният директор на Левски Наско Сираков обяви, че ако Чавдар Янков не бъде продаден в чужбина, ще играе в Левски.

"С Чавдар са водени преговори, за него обаче е най-добре да играе в чужбина. Все пак ако остане в България, синята фланелка ще му приляга най-добре", коментира Сираков.

Изпълнителният директор коментира още, че "сините" не проявяват интерес към другата звезда на Славия, Благой Георгиев.

Сираков заяви, няма шанс Александър Александров да се завърна на "Герена", тъй като е подписал договор с друг тим и остава в Турция. Стана ясно, че ръководството на Левски преговаря с 5-6 футболисти, като "сините" се нуждаят от 3-4 нови попълнения.

"Като цяло сме доволни от сезона. Тази година се случиха много позитивни неща в Левски. Хубаво е, че се наложиха млади футболисти, колко които ще градим състава и догодина. Хубаво е, че се наложиха млади футболисти, колко които ще градим състава и догодина. Единствено съжаляваме за загубата от ЦСКА, но щом ни биха в прекия двубой, заслужено са станали шампиони", коментира Сираков.

Той разкри и някои подробности около трансферната политика на Левски през лятото. В трансферната листа на "сините" са Букарев, Любенов, Иванков, Топузаков, Георги Марков, Чиликов, Саша Симонович."На Букарев и Симонович им бяха дадени много възможности да разкрият потенциала си. Вече няма да разчитаме на тях. Георги Марков ще го пуснат без трансфер, тъй като вече е на години и няма да го затрудняваме да си намери отбор", допълни Сираков,

Той изясни, че младите надежди Валери Домовчийски и Милан Коприваров ще бъдат продадени само при изключително изгодна оферта. Наско Сираков обяви, че договорите на Вихрен Узунов и Станислав Генчев изтичат и те ще трябва да си търсят нов отбор.

Според Сираков броят на тимовете в първенството трябва да бъде намален, за да е подобри качеството на игра. Той коментира, че нивото на съдийството се е подобрило през втората част на шампионата.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
[ IP : Logged ]
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор    forum.globcom.net Форуми -> Футбол Часовете са според зоната GMT + 2 Часа
Иди на страница 1, 2, 3 ... 21, 22, 23  Следваща
Страница 1 от 23

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Translation by: Boby Dimitrov